Не въпрос, а споделяне ..

[Autumn]

Чудя се, дали има и други като мен.. порпинцип дали е имало ?..
Застрашени, уплашени .. страх да не останат сами,
застрашени от приятелките си..
Моменти в които си мислят, че са сами, че никой не може да им
помогне..
Той<3 Ми казва, че не би ме оставил, но защо все пак се страхувам?
Дали ме е страх от това, че ще остана без него или ме е страх, че ще остана изобщо сама?
Странно ми е ):
странно се чувствам и изпитвам някакви никакви емоций ):
Кофти ми е,.
всъщност, само исках да споделя, знам, че не ви е до проблемите ми, но
предполагам всеки си има такива моменти . .

Благодаря на тези които отделиха от ценното си време, за да прочетат 5 безсмислени реда (:

[kyon]

Ако не те е страх да загубиш хората до себе си, значи не ги обичаш толкова колкото си мислиш.

[Autumn]

чувствам се като нищо : (
знам, че те ме обичат, с нищо не са направили така, че
да им нямам доверие.
просто ме е страх.

[kyon]

Нищо не е вечно.
Много хора, които цениш ще се махнат от живота ти.
Използвай това, че сега са до теб и ги прави всеки ден щастливи, а когато те оставят се усмихни и помни единствено хубавите моменти.
Давай смело! Живей за мига.

[Evterpa]

Той<3 Ми казва, че не би ме оставил, но защо все пак се страхувам?
Дали ме е страх от това, че ще остана без него или ме е страх, че ще остана изобщо сама?

Щото си неуверена в себе си, имаш някакви комплекси. Тъй де, то всеки има... Стреми се непрекъснато към прогрес, дори да не постигнеш веднага желаните резултати, ще се чувстваш по-пълноценна.

[jghgh]

Ммм, това, за което говориш ми е познато.
А чувстваш ли се зависима от приятеля си? Защото само със зависимост от другите хора и от обичта им мога да си обясня страхът да не останеш сама. Като те чета си мисля, че по-скоро те е страх да останеш сама и необичана, отколкото просто да се лишиш от приятеля ти. Да, ако скъсате, сигурно ще ти липсва, но явно има и друго.
Обяснявам си липсата ти на доверие в хората с това, че предполагаш, че ще те изоставят, което те кара да се страхуваш. Тоя страх от изоставяне може би е породен от ниска самооценка - мислиш си, че не заслужаваш обич и т.н. С такива убеждения е нормално да си мислиш, че другите ще те изоставят. Въобразяваш си, че има висока вероятност да бъдеш сама и приятелите ти да си намерят по-добра от теб.
А страхът ти от самота може да бъде обяснен със зависимост от тая обич, която искаш да ти се засвидетелства от гаджето, приятелите и т.н.

Това поне е моето обяснение за поведението ти. Може да греша, това са предположения и съдя главно от себе си, понеже и аз нямам никакво доверие на хората, въпреки че изглежда, че няма да ме изоставят или нещо такова. И не ми харесва идеята да съм сама, въпреки че с всичко се свиква.

Ако искаш драсни ЛС :]

[Autumn]

може би имаш право,
чувствам се глупаво понякога, в повечето моменти
страхувам се да си изкавам мислите на глас и изобщо, ако го направя
ще бъде много деликатно :/
като отидем у тях и примерно, ако майка му или баща му са си у тях
поздравявам ги и след това не излизам от стаята, от страх да не се издъня или изобщо.. почнах да развивам чувството, че техните не ме харесват особенно x|

защо ли ..

[ilievabe098]

Той<3 Ми казва, че не би ме оставил, но защо все пак се страхувам?
Дали ме е страх от това, че ще остана без него или ме е страх, че ще остана изобщо сама?

Щото си неуверена в себе си, имаш някакви комплекси. Тъй де, то всеки има... Стреми се непрекъснато към прогрес, дори да не постигнеш веднага желаните резултати, ще се чувстваш по-пълноценна.

MНОГО ВЯРНО! И аз съм така, и аз си имам такива моменти ... доста често.гледай по оптимистично на нещата и всичко ще е ОК.

[ilievabe098]

може би имаш право,
чувствам се глупаво понякога, в повечето моменти
страхувам се да си изкавам мислите на глас и изобщо, ако го направя
ще бъде много деликатно :/
като отидем у тях и примерно, ако майка му или баща му са си у тях
поздравявам ги и след това не излизам от стаята, от страх да не се издъня или изобщо.. почнах да развивам чувството, че техните не ме харесват особенно x|

защо ли ..

сори , че пиша 2ри път, но всичко , което пишеш ми е адски познато ! знам как се чустваш , но всичко ти е в главата ... както казах гледай по-оптимистично на нещата

[Autumn]

дали ще стане с времето
дали ще дойде от само себе си
или ще трябва да погледна на животта от друг ъгъл

[cigarettekisses]

По принцип може и да ти е добре без приятели..
Може някога да се случи и трябва да се научиш да се оправяш сама,а ако постоянно се страхуваш да не ги загубиш,оставаш по някакъв начин зависима от тях.

[AmanitaMuscaria]

В депресия ли си?

[dontblameme]

Никой не го ебе за шибаното ти, депресирано душевно състояние. И да, трябва да ми благодариш, че отделих от ценното си време, за да прочета 5 безсмислени реда.

[Autumn]

В депресия ли си?

не бих казала точно

[LeprikonA]

Никой не го е** за шибаното ти, депресирано душевно състояние. И да, трябва да ми благодариш, че отделих от ценното си време, за да прочета 5 безсмислени реда.

повече са

иначе по темата - всеки си има такива моменти, просто трябва да намериш своя начин за изваждане от депресията.

[bubkaa93]

В същото състояние съм от години и аз не знам,защо.

[mimseyy]

Има такива моменти и на мен ми е познато това.. не съм от хората с мн приятели..прекарвам по-голямата си част от времето с приятеля ми и имам този страх,че ако някой ден нещо се случи и той вече не е до мен ще остана много самотна дотолкова,че сигурно няма да виждам смисъл да продължа напред..