Чудя се, дали има и други като мен.. порпинцип дали е имало ?..
Застрашени, уплашени .. страх да не останат сами,
застрашени от приятелките си..
Моменти в които си мислят, че са сами, че никой не може да им
помогне..
Той<3 Ми казва, че не би ме оставил, но защо все пак се страхувам?
Дали ме е страх от това, че ще остана без него или ме е страх, че ще остана изобщо сама?
Странно ми е ):
странно се чувствам и изпитвам някакви никакви емоций ):
Кофти ми е,.
всъщност, само исках да споделя, знам, че не ви е до проблемите ми, но
предполагам всеки си има такива моменти . .

Благодаря на тези които отделиха от ценното си време, за да прочетат 5 безсмислени реда (: