
Първоначално написано от
sweetdreeams
Толкова ми е мъчно,че няма на кого да споделям,че се налага да го правя тук.С времето разбрах,че обкръжението ми от хора,който наричах приятели,се оказа толкова измамно.Защо да прекарвам свободното си време с хора на който,нямам и капка доверие?Както и да е ... Истината е,че съм толкова глупаво човече.Вярвам в добрината и искреността на хората,до момента в който осъзная,че такова нещо,въобще не съществува.Всеки гледа само себе си,и ако за да успее,трябва да погуби някой,би го направил,без да се замисли.Опитвам се да се справям сама с всичко,понякога не ми се отдава,но все пак,не спирам да се боря.Никога не съм получавала нещо даром,може би за това,разчитам единствено на себе си.
Единственото нещо,което исках,но така и не постигнах,беше да "го" открия.Търсех между сенките от миналото,взирах се във всеки един ... така и не го откривах.Преди време се запознах с един от поредните "той е!" Момчето беше страхотно!Забавно,мило,гри овно... питате се какво не е наред? .. приятелката му! , за която ми каза доста по-късно.Стана ми жал за горкото момиче."Приятелят" й се държеше така,сякаш тя изобщо не съществува.По-лошото беше,че през цялот време ми пълнеше главата с мили приказки ... Може би,понеже усетих,че има нещо гнило в цялата история,го попитах:"Имаш ли приятелка?" -"Имам,обаче не ми се говори за нея" ... Изневерила му преди време,не му пукало за нея,не му давала това от което се нуждае...Тогава,защо по дяволите си с нея?Защо се занимаваш с мен?Защо искаш да съм твоя? ... Истината е,че наистина ми стана доста криво,след като ми каза за нея.От една страна,се чувствам като кучка .. Но все пак,не аз го потърсих,не аз го зарибявах.След като научих за нея,реших съвсем внимателно,да се измъкна от ситуацията,като се изпаря напълно от живота му.Но в мен се води битка,между това да бъда с него [въпреки нея ] или да постъпя както
е редно - просто да забравя за него.Лошото е ,че той някак си се настани в ума ми и не мога да го изгоня от там.Не сме се целували,нито дори прегърнали ... а искам да е до мен,поне за 1 час.
Покани ме на вечеря и адски много се колебая,как да постъпя.Какво е редно да направя .. Не искам един ден да съжалявам за пропуснатата възможност , или евентуално .. за това,че съм се появила не там където ми е
мястото ! ;]