Подиграват ми се,защото страня от другите.Но не ми пука толкова.С родителите си съм говорила на сериозно много пъти или поне съм се опитвала.Те или ми се смеят насреща или не искат да ме изслушат,крещейки ми.Дори като съм говорела с майка ми като ми се е накарала вече и няма какво повече да каже съм се опитвала да и говоря а тя сменя темата.Въпреки всичко се опитвам да си тренирам сама,но не е достатъчно според мене да се карам сама из някаква гора в града.Никой роднина или приятел не ме подкрепя.Всичките ми братовчеди са се зомбирали от тия компютри и не могат да излязат за малко,докато аз не се прибирам.Как мога да се разбера с тях.Опитала съм повече от всичко.Както казах смятат,че било от възрастта.