И моя е малко ревнив, рядко прекалява с това, но пък на мен въобще не ми прави впечатление...

Преди страшно много ме изнервяше инатът му. И понеже Овен и Овен трудно излизат на глава... това си беше проблем. Но пък забелязвам, че напоследък почти се е отказал от него (и съм доволна)

Дразни ме това, че прекалено много мисли. Не е спонтанен, а това е толкова хубаво нещо...

Дразни ме също и че не обича да говори, когато е обиден, наранен или нещо такова. Предпочита да си премълчи, вместо да го обсъдим. В такъв случай на мен ми се налага да мина през девет планини в десета, че да разбера какво всъщност е станало (за какво мисли, какво го притеснява)
Сега работя по въпроса да го "разчитам" по-правилно и бързо и едновременно с това да му помогна да говори за тези неща по-открито.

Абе каквото и да е си го обичам.