Тея теми ги мразя толково колкото ги и обичам. Все имам кошмари след тях.
Веднъж ми се случи нещо, което никога няма да го забравя. Да съм била първи клас. Не повече. Тогава ми се налагаше с брат ми да спим в хола, защото там има климатик. И аз по едн време се събуждам и гледам зад масичката с радиото минава брат ми и ми се хили. Ама сякаш се носеше по въздуха, а не вървеше. Поглеждам до мен (спахме на разтегаем диван) и той си спи. Поглеждам пак към радиото и го нямаше.
Толкова добре го помня това. Няма да го забравя никога. Особено колко ме беше страх да заспя. Но и никога няма да забравя милата и топла усмивка.
Сега за всеки шум и сянка обвинявам котките си.