Здравейте. Пиша тук, защото искам да споделя. Няма на кого. Нямам приятели. Отдалечих се от тях, пък и след всичко не бих казала, че някога са ми били такива. Всичко е било въпрос на интерес и нищо повече.
Преди бях винаги усмихната, дружелюбна, щастлива. Имах цели, преследвах ги. Имах желанието да живея. Но за съжаление се случи нещо ужасно. Изгубих член от семейството... родител. От тогава нещо в мен се прекърши. Отначало бях в шок и не осъзнавах какво се случва. Затворих се в себе си и всичко се промени. Някак си просто спрях да бъда същия човек. Не знам какво точно стана. От тогава мина повече от година и аз не мога да се съвзема. Чувствам се като в някаква дупка, от която не мога да изляза. Има дни, в които не ми е толкова тежко и си казвам, че всичко ще се оправи. Но как? Не виждам изход. Чувствам се съвсем сама. Не споделям с никого. С приятеля ми сме заедно от много време. На него мога да разчитам за всичко. Винаги би ме разбрал, но дори с него не споделям как се чувствам. Не знам защо. Затворих се в себе си и се боря с това. Не знам как точно да се справя. Понякога имам нужда просто да крещя, но не мога. Понякога се събуждам нощем и едва преглъщам. Сякаш нещо ми е заседнало на гърлото. Чувствам се ужасно. Липсва ми... толкова много! Сякаш времето е спряло.
Искам да бъда човека от преди... но не мога. Сякаш вече е невъзможно. Нищо не е същото. И как ли да бъде?!
Не знам какво точно очаквам... да ми олекне? Едва ли ще стане... Исках да споделя, исках някой да ме изслуша, да ме разбере. Нищо повече.