Обещания?

[blueberryyy]

Здравейте
С едно от бившите ми гаджета, едно от сериозните, решихме да запазим приятелски отношения. Когато късахме, аз не смятах, че това е добра идея, но той ме умоляваше и твърдеше, че никога няма да ме забрави, че винаги ще ме обича, че винаги ще е там, ако имам нужда. Още тогава знаех, че няма да е така, но знам, че той беше искрен, когато ми го казваше и наистина го мислеше. Е, не бих казала, че стана точно така. Не сме първи приятели, рядко се сещаме един за друг. Но все пак пазим някакъв контакт. Не сме се премахнали от скайп, не сме изтрили телефоните си, засичаме се понякога, имаме общи приятели. Точно затова мога да направя някакви наблюдения върху сегашните му връзки. С всичките момичета след мен се е държал по абсолютно същия начин. По време на връзката ги смята за "единствена", "най-добра приятелка", "момиче, което никога няма да забрави". Щом връзката приключи, просто изключва даденото момиче от живота си и всичките тези определения, които и е давал, просто се изпаряват. А мога да кажа, че е бил искрен, когато ги е давал.
Та, идеята ми е такава... Напълно наясно съм, че е нормално човек да прехвърля чувствата си върху този, с когото е в момента, да идеализира него… Но така ли сме устроени? Да изпитваме нещо силно към някого, да го имаме за някакъв, а щом нещо мъничко се промени, веднага да забравяме за всичко и да се прехвърляме върху следващия? Просто се замислих и стигнах до това обяснение… Вие какво мислите?

[2pacbabbyu]

Случи ми се почти същото нещо,с единствената разлика,че с другите след мен не е същия,но т`ва няма значение.Неговия случай е толкова ясен..момичетата вярваме на всичко което ни кажат момчетата,защото казват това което искаме да чуем,той е от този тип момчета,който лесно може да те накара да се влюбиш в него...не сме устроени така,даже напротив просто всеки опитва различните неща за да знае какво наистина харесва..

[mechtaq_za_teb]

Няма нищо вечно. Аз съм била толкова влюбена, че съм мислела, че той е единственият и най-важното е, че тогава си вярвах, защото наистина го усещах. С времето обаче, когато нещата не се развиха по начина, по който си представях, чувствата отшумяха. Срещнах нов човек, с който изпитвам същото, дори и по-силно чувство на обич и разбиране.

Погледни го от тази страна. Момчето е държало на теб и затова е мислил това, което ти е казал. Но това не значи, че не може да се влюби отново, да мисли, че тя е единствената и т.н.

[aleks07]

ами устроени сме така, как да каже не ги забравяме в смсиал, не ги изхвърляме напълно от съзнанието си , а просто взимаме друг човек на 1во място.

[blueberryyy]

Мисля, че не поясних... Не съм разочарована за отношенията ми с това момче, изобщо не нашата случка е в центъра на темата, тя е просто пример. Питам принципно.
Мерси за отговорите ^^

[Evterpa]

Напълно наясно съм, че е нормално човек да прехвърля чувствата си върху този, с когото е в момента, да идеализира него… Но така ли сме устроени? Да изпитваме нещо силно към някого, да го имаме за някакъв, а щом нещо мъничко се промени, веднага да забравяме за всичко и да се прехвърляме върху следващия?

Дори да изглежда така, никога нещо 'мъничко' не е причина за раздяла. Да забравиш е невъзможно, това, искаш или не, си остава част от миналото ти, но чувствата и усещанията търпят метаморфоза с течение на времето.