
Първоначално написано от
Anja
Затварям се в себе си и плача много. Оставам сама и просто плача - час, два, повече. Няма значение. Така се освобождавам от всичко. А след като спра да плача, рисувам докато ми минат очите и главата. После всичко лошо го няма и съм свободна да си продължа напред. До следващия път.