Привет, ето, че пак ми се налага да пусна тема, но ми трябва безпристрастно мнение - вашето мнение.
Преди около месец ( може би малко, по малко не знам точно, а и не ми се смята ) настъпи края на връзка продължила близо две години. Първите 2 седмици, ме болеше адски много и ревях като за световно ... На 3тата започнах да ходя по кафета с приятелки, за да се разведря и да се опитам да продължа напред. Преди няколко дни от едно кафе се запознах с едно много добро и хубаво момче 5 години по голямо от мене ( аз съм на 19, той 24 ). Дадох му номера си, и на следващият ден излязохме на среща. Между нас има много голямо привличане и си личеше още от първата среща през която и му позволих да ме целуне. Така да се каже беше си любов от пръв поглед. Той постоянно ми казва, че ме обича, държи се прекрасно с мен ( даже днес ми подари и един много красив букет рози ), джентълмен е, абе перфектният мъж. До тука всичко е тип топ. Проблема идва в това, че на два - три пъти се чух по телефона с бившият ми и той ми разправя колко добре му било с новата му, колко готино си прекарвали, колко много я харесват техните ( знае, че като не ми пука вече за него, уважението и респекта към техните все още ги има - много са правили за мен хората ), че бил я изч**ал вече ( а са заедно от 2 седмици ... ), била отишла с него и техните на селото му, абе кво ли не ми приказва, само и само да ме дразни и да ми става кофти, че не съм с него вече. Не мога да разбера защо ми става гадно, и защо се дразня от това, което бившият ми казва, при условие, че вече не го обичам, че си имам нов приятел, с който се обичаме.
Извинявам се за дългият пост и мерси на тези, които ще си направят труда да го прочетат.