Цитирай Първоначално написано от Luidgie
Аха. И докато чакам да ми падне от небето любовта. Трябва постоянно да мисля, как съм загубила някой и колко ми е било добре с него и бля бля бля. Защото видиш ли, това не е самосъжаление. Не. Ти не се съжеляваш, за дето си изгубил някакъв си човек. Че той даже не е и умрял, разбираш ли. ДОкато чакаш да дойде следващата любов могат да минат години. И какво? Години да си мислиш за въпросния човек, и да съжеляваш че сега не е с теб? Разбира се, че не става въпрос, да щракнеш с пръсти и БУМ забравил си. Въпросът е да не се самосъжаляваш и да не си проваляш живота, защото ти е тъпо, че са те зарязали.
Да, не споря за това, права си.
Щом е трябвало нещо да се случи, значи така е трябвало... всеки продължава по пътя си.