Всички знаем, че никой до сега не се е задавил до смърт, преглъщайки гордостта си. Въпреки това, колкото и да го повтарям на което-и-да-е момче (било то приятелят ми, познат или дори брат ми), те продължават да са онези горделиви, инати същества.

Замисляйки се, установих, че на мъжете, освен гордостта, май нищо друго не им остава (само някой да не се обиди), а нашата работа (на жените) е много трудна - освен, че трябва да се стремим да не накърняваме достойнството на мъжете, трябва и да играем около него. И колкото и да роптаем, че това е нечестно, в крайна сметка май си е чист природен закон.

Един приятел ме просвети по навътре в темата и ми изкара извода, че ако накараме един мъж да е горд с това, че е мил с нас (примерно), той ще бъде мил с нас.

Сигурна съм, че всяко момиче е имало проблем с гордостта на някое момче. Споделете вашите начини за справяне с този мъжки фактор. А момчета - вие можете да изразите мнение, да кажете защо толкова държите на гордостта си, имаме ли ние, момичетата, ключ за този огромен катинар и каква е тайната за преодоляването на тази бариера.

Enjoy.