Странник

[sunnydays]

Казвам се Сандра.На 17 съм.Не съм много висока,имам тъмна коса и тъмни очи,слаба...
Един ден,когато с приятеля ми Дани навършихме 8 месеца от връзката ни решихме да се разходим двамата до водопада в горичката до града ни. Пътят до водопада беше стръмен и труден за изкачване.Като стигнахме при водопада пред нас се откри прекрасна гледка-водопадът,един дълбок вир,в който падаше водата,големи камъни,дървета,храсти..Прос то невероятно. Природата,чистият въздух и любимият човек до мен можеха да ме накарат да забравя всичко останало.Нямаше какво повече да искам. Прегръщахме се и се целувахме с Дани.Наслаждавах се на всяка минута.И така реших да го попитам какво ще правим,довечера,къде ще ходим.Все пак това си е нашият ден.
-Слънце,какво ще правим довечера?
-Ами,забравих да ти кажа.Ще трябва да излизам с моите хора довечера.Бях забравил,а им обещах.Съжалявам.
-Какво?-попитах учудено аз.
-Та нали това е нашият ден?Нали ми обеща да си с мен?Как можеш?
-Ако искаш ела с мен?-каза Дани.
-Не искам да идвам с теб.Довечера трябваше да сме само двамата,а ти провали всичко.
За миг всичко се развали.Вече не бях щастлива.Какво по дяволите ми говори той.Цялото хубаво настроение си отиде.
-Ох,другият месец обещавам,че цял ден и цяла нощ ще сме заедно.-говореше ми той.
-Да бе,другият месец .. .
-Ох,Сандра,спри да мрънкаш!Какво толкова?Ден като ден.Не мога да се видя с приятели,така ли?-започна да ми се кара той.
-Значи за теб е все едно и предпочиташ днес да си с тях...Отивай тогава!
-Спри се вече.Ще те оставя тук накрая.Започваш да ме дразниш.-крещеше ми той.
-Значи те дразня?Хубаво.-сопнах се аз.
-Хайде чао тогава!-каза той и си тръгна.
Заряза ме на водопада.Започнах да плача.Не исках да се караме точно днес.Не знаех какво му става.Започнах да тичам по камъните и да викам:
-Даниии,Даниии.Дани,върни се.Моля те!
Но той не се върна,нито ми отговори.Затичах се и се спънах в един камък.Паднах във водата на вира.Беше доста дълбок, а аз не можех да плувам. Изплаших се.Започнах да викам за помощ,но нямаше никoй наоколо.Опитвах да плувам.Мърдах с крака и ръце,но нищо не се получаваше.Усетих как започвам да потъвам.Потъвах и гледах през водата,вече чувствах как губя съзнание...
Събудих се на брега.Усещах,че някой притискаше гръдния ми кош.Отворих очи и видях някакво момче над мен.Беше ми непознат.Изглеждаше ми най-много 22-годишен.Като видя,че се събуждам започна да ми говори.
-О,най-после дойде в съзнание.Добре ли си?Какво правиш тук сама?
-Добре съм.-проговрих леко аз и изведнъж изплух вода.
Той ми помогна да стана и ми заговори:
-Как се казваш?
-Сандра.-отговрих му аз
-Ами ти?
-Томи-отвърна той.-Приятно ми е.Жалко,че трябваше да се запознаем така.
-Да..
-Та,не ми каза какво правиш сама тук.
-Амии не бях сама..дълга история.-отвърнах аз и се натъжих.
-Аз живея наблизо.Ела да се изсушиш и после ще те закарам до вас.-предложи ми той.
-Амии.. не знам.. -казах плахо аз.
-Не се страхувай.Просто не е редно да те оставя така мокра и сама.
-Добре.-съгласих се аз.- И меду другото,благодаря ти,че ме спаси.
-Няма проблем.Бях наблизо и чух,че викаш.Не можех да не помогна..
Тръгнахме към неговата къща.Но къде в гората има къщи? Вървяхме по някакви поляни.Нямах представа къде ме води...

[sunnydays]

Отивахме все по-навътре в гората.Накрая стигнахме до една къща.Не можех да повярвам,че тук има къща.
-Ти живееш тук?-попитах учудено.
-Да.-отговори той и се усмихна.
Влязохме вътре.Беше доста уютно. Вероятно живееше тук със семейството си,тъй като беше много чисто и подред , но явно тях ги нямаше в момента. Вязохме в хола.Имаше диван,масичка,телевизор и секция,на която бяха наредени снимки в рамки на някакви хора.Това явно беше семейството му.
-Доста е приятно тук!-казах аз.
-Благодаря.Сам съм подредил всичко.
-Браво.Справил си се много добре.
Разгледах снимките и го запитах:
-Това вашите ли са?
-Да.-отговори той и изражението на лицето му се промени.
-Кога ще се приберат?-попитах.
-Няма да се приберат.Живея сам тук.
-Живееш сам тук?В гората?-учудих се.
-Да.Какво толкова?Не е страшно.
-Да не си отшелник?-пошегувах се с него.
-Може би,нещо такова.-каза той.-Хайде стига си разпитвала.Ела да ти дам кърпи.
-Веднага.-казах аз и се усмихнах.
Даде ми кърпи.Облякох един халат и си подсуших косата с една кърпа.Сложихме дрехите ми на простора да се изсушат.Разходих се из къщата.Беше много красиво. Направи ми салата.Хапнах малко.Беше много грижовен и много красив.Какво ли прави такова хубаво момче в гората?Защо ли е избягал от града?Постоянно това се питах.Имаше много красиво тяло,добре оформено.Беше облечен с бяла тениска,която се впиваше в него и подчертаваше перфектната му фигура.Беше висок,с тъмна коса и тъмни кафяви очи,които направо ме проницваха.Това беше моят спасител,като красивият принц в приказка.Не спирах да го гледам.Гледах го как се хранеше и как ми се усмихваше от време на време. Изведнъж ме връхлетяха мисли за Дани.Как само ме изостави днес.И въобще не ме потърси,отиде при приятелите си и ме остави в нашия ден.За малко да умра,ако не се беше появил Томи.
След като хапнахме Томи ме попита защо всъшност съм била тук.Разказах му набързо цялата история.Беше изумен.
-Извинявай,че ти го казвам,но приятелят ти е много глупав да те остави така.-каза Томи.
-Не,не е глупав.-отсякох аз.-Просто .. не знам.Не знам какво му стана.
Поговорихме си малко.Времето направо летеше.Навън вече се стъмни и той ми каза да се обличам,да ме закара,защото вече става късно.Облякох се и се качихме в джипа му.Личеше си,че е богат-къщата беше много красива и този джип беше скъп.
Казах му къде да ме закара и тръгнахме.Пътищата в гората бяха мн стръмни.Като се спускахме с джипа надолу умирах от страх.Имах чувството,че ще се обърнем.След като стигнахме до шосето и се успокоих започнахме да си говорим.
-Не те попитах как да ти се отблагодаря,че ме спаси.Страшно много съм ти задължена.-попитах аз.
-Нищо не прави.Просто не казвай на никого за мен.
-Защо?
-Не искам никoй да знае къде съм.Моля те, недей да казваш,че си била с мен.-помоли ме той.
-Добре.Но защо така?Да не си престъпник?-стреснах се.
-Много въпроси задаваш,Сандра.И не...не съм престъпник.Има друга причина,заради която съм там,за която не ми е приятно да говоря.-каза Томи с друг тон.Явно го подразних.
-Съжалявам.Няма да питам повече.Не се сърди.
-Спокойно.Просто повече недей да разпитваш за това.- отговори той и се усмихна.
Пристигнахме пред нас.Попитах го иска ли да влезе,но ми отказа.Благодарих му за всичко и слязох от колата.Гледах как потегля и си мислех,че едва ли ще го видя повече,освен ако не отида в гората.Чудех се с какво градът го е отблъснал така.
Влязох вкъщи.Нашите се бяха прибрали и ме повикаха да вечерям.

[LadyDi]

Съжалявам. Принципно си падам по "chick-flick" стила, но това не ме грабва. Кратки изречения, никаква задълбоченост, героите са ми плоски и безинтересни.

Има и друго - историята не е добре съшита. Хем са заедно от 8 месеца, хем за първи път разбира, че живее в гората. Започваш разказа си някъде... от никъде. "Аз съм Сандра", бам - "ходихме на водопадите".
Ама коя съм, къде живея, как съм стигнала до тук.

Имаш нужда да прочетеш още доста книжки преди да се занимаеш с писане.

И не проумявам едно - защо държите да кръщавате героите си с чужди имена и защо действието ви непременно се развива в Щатите (в масовия случай)? И тук може да се развие страхотен сюжет за подобна книга.

Не ми се сърди Не го казвам заядливо.

[sunnydays]

Ами,виж,за пръв път се занимавам с такова нещо.Целта ми не е да напиша книга,а просто си запълвам свободното време по този начин.И смятам,че така е по-добре отколкото да си изливам тъпотията в разни сайтове,да пускам тъпи теми,да се заяждам и обиждам.
А относно георите.. момчето,с което главната геориня е от 8 месеца и момчето,което живее в гората са двама различни човека.
И другото,което е.. Не става да дума за някаква американска история.Ти съдиш по имената на героите,че съм писала за някакви хора в щатите.Нима в България няма хора с чужди имена?

Благодаря за мнението!

[LadyDi]

Явно съм пропуснала нещо, извинявай.
И не съм казала да не правиш опити да пишеш. Пиши си. След някоя и друга година и някоя и друга прочетена книжка ще ти стане ясно как трябва да се пише
Дотогава си запълвай свободното време.
Колкото до чуждите имена... ами не знам, просто би ми било по-приятно да чета за някоя Михаела или Ралица, но това е мое мнение

[Junieee8]

ох,боже ,какво й обесняваш,че не е знаела как трябва да се пише?! на мен лично много ми хареса и се надявам да издадеш книга... много ми беше интересноо