За мъжката гордост и как да се "преборим" с нея.

[Chacho]

Ми може, но във вашия блок специално може да искат да ги записваш с лична карта. Седят колкото си искат и след това се отписват. Поне 19-ти е така, а 18-ти ми изглежда като негов клонинг. Но може и да правят изключения, особено ако се запознаеш с портиерите (като гледам там всички от блока ги познават, че вместо да показват пропуск просто махат и влизат).

Иначе съм влизал доста пъти без да ме записват, спал съм доста пъти в 19ти и няма проблеми.



По другите блокове е анархия, отварял съм вратата на 20 човека с бири и водки в 3 часа нощес и налетяха всички. В нас са влизали, че и спали всякакви хора. Веднъж се преобличах пред някаква украйнка.

[umri]

Сякви легенди се носят. Дано да мое се учи поне..

[Lorein]

Доста добри изказвания видях.
Моето мнение е, че трябва да има баланс. Никой не обича прекалено самовлюбените мъже, както и лигльовците не създават добро впечатление. Мъжете неслучайно са определени като "силния" пол. Тук може да се спори много, но има истина в това, тъй като като евентуална бъдеща глава на семейство, те трябва да излъчвам увереност, стабилност, непоколебимост и прочие. Това означава дори при стресови ситуации, те да успеят да запазят самообладание и да решат проблема. Което естествено не предполага изливане на много емоции, обясняване на чувства и т.н. Поне аз така си обяснявам, как да кажа, по-строгото излъчване на мъжете. Именно и затова жените се трогваме, когато те направят или ни кажат нещо мило. Защото не е нещо често срещано, ние се радваме. Ако мъжете не пазят известно количество "гордост" у себе си, то тези мили неща нямаше да ни правят кой знае какво впечатление. Повечето жени се оплакват защо не направи еди-какво си, еди-кой си го прави за приятелката си и е много сладко. Всеки мъж сам намира начин да изрази чувствата си. А ако това става прекалено често и по прекалено лигав начин, така да кажа, няма да изглежда като "мъж" в пълното значение на думата в очите на жената.
Леле, много се отплеснах, дано не съм се отклонила много от темата.
Като цяло сега като прочетох някои мнения, се усетих за една често срещана грешка, която си признавам, че и аз често допускам. Когато нещо ни издразни в момче, имаме навика да го критикуваме защо не прави така, защо не го прави по-често и т.н. По-скоро трябва да му отдаваме по-голяма благодарност за нещата, които прави като по този начин, както вече няколко човека казаха, ще покажем одобрението си, ще го стимулираме да го прави по-често и по никакъв начин няма да нараним гордостта му.
Знам, че се повтарям с няколко други поста, но изразявам изцяло лично мнение и лично отношение по въпроса.

[anonymous708973]

Ако мъжете хленчехме за всичките си проблеми, щяхме само да подсмърчаме, вместо да ги решаваме. Говорим за проблемите си тогава, когато сме сигурни, че не можем да ги разрешим сами.

Мъжете си разкриваме чувствата, когато е нужно и заслужено. Не отделяме много време да премисляме в какво емоционално състояние сме и да разговаряме за това, защото ни е достатъчно да усещаме и търсиме да създаваме емоции. Ако мъжете постоянно говореха за чувствата си и се опитваха да се разкрият, щяха да загубят ролята на инициатори. По-добре да сме екстазен атракцион, който ви наводнява с адреналин, отколкото книжка, в която са описани нещата и да се чувствате, сякаш лижете сол през витрина.

Баси, трябвало е да съм мъж.