Преди около 3 месеца бях написала още една тема.Разделихме се с приятеля ми тежко беше и все още е.Бяхме заедно година и нещо,неотлъчно.Почти живяхме заедно!От вкъщи на училище, от училище във вкъщи..заедно всичко правехме.. е, намери си друга.Явно по-добра.Наложи се да го приема..вярно с много сълзи, но някак си го приех.
Това всичко остана в мен..все още ми тежи по някакъв начин.
и работата е там, че през този период от време станаха още много други гадости.Баща ми претърпя операция, скарах се с най-добрата ми приятелка, предаде ме и сега като за капак започнах училище.Е, работата е там, че се преместих в това училище заради него и никого не познавам.
Имам нов приятел от почти месец..малко е сложно.Затворила съм се в себе си, не говоря с никой..не излизам на вън, нищо!Нямам настроение..не съм в депресия..просто нямам.
Бившия ми приятел ме подминава, като малка гаричка..сякаш никога не сме се виждали..това сега редно ли е?както и да е..
Не знам какво да правя..не знам с кой да си поговоря..не знам как да махна онова чувство в стомаха си..или онова леденото..сещате се..
Не съм същата вече имам нужда от подкрепа..а, нямам от кого да я получа..приятеля ми е надалеч в момента.От миналата седмица започна връзката ни от разстояние и както се сещате и това от части тежи..пък и ако започна да говоря за това, което ми тежи..за начина, по който се чувствам той сигурно ще се откаже от мен..защото ще излезе, че имам нещо още към бившия си..
Просто се чувствам, като в задънена улица..не знам как да се адаптирам.Не знам как да се `отпусна`..не знам просто какво се случва...и всъщност не знам какъв съвет очаквам от вас..просто мнение..нещо..отчаях се