Страх

[Zar4e]

Здравейте! Пиша ви по повод това как да спра да се страхувам заради нещо, което съм преживяла преди. Аз съм човек, който обича животните, занимава се със спорт с кучета и вкъщи си имам едно такова. Проблемът е, че минлата година докато бях с кучето ме нападна рот и челюста му се затвори на сантиметри от мен и кучето. Видях злобата в очите му и за мен си беше голям шок. Знам, че кучето не беше виновно, защото стопанинът му го озлобяваше и даже поощри след като ни нападна. Година по- късно друг рот уби кучето на съседите- буквално го разкъса. Тогава се сетих за първият спомен и сега всеки път щом видя рот първата ми мисъл е "ще ме нападне ли?" и си представям хиляди сцени как ме напада или напада кучето. Знам, че и в двата случая кучетат не са виновни, осъзнавам го, но не мога да го преодолея. Как да се справя с това? Не искам да изпитвам страх и искам да преживея тези 2 случки. Въпреки, че ввсеки път щом стане някакъв подбен инцидент се сещам и ги преживявам наново.

[BrainlessROCKBABY]

това е адски сериозен проблем, според мен.. поговори с родителите си и иди на специалист - психолог или психотерапевт, защото това може да се превърне в психически проблеми в бъдеще..
Успех!

[Anja]

Според мен най-добрия начин да преодолееш някакъв страх е да се изправиш срещу него. Следващия път когато видиш подобно куче, дишай спокойно, говори си на ум и се упокоявай. Просто мини покрай кучето, все едно го няма там. Но най-важното - бъди спокойна, понеже те усещат, когато те е страх и това ги озлобява.

Другият вариант е наистина да посетиш психолог, може би ще ти помогне. Късмет!

[Zar4e]

Никога досега не съм изпадала в някаква паника около куче. Имам предвид, че знам как да реагирам в повечето ситуации и знам какво да правя ако ме нападне куче. Понеже разхождам моето в една запустяла местност често ни нападат бездомни, но никога не ме е било страх. Нападали са ме много кучета, но ситуацията с рота много ме изплаши, защото видях колко силно беше животнот и как можеше да сдъвче моето куче за секунди. Просто като мине рот и веднага се сещам и някак си знам, че ако ме нападне няма да успея да реагирам навреме и ще е късно за моето куче. Обмислям варианта да контактувам повече с кучета от тази порода, да посетя някоя специалка и да преодолея този страх, но с родител няма да говоря. Майка ми изобщо не ме разбира и изобягвам да и говоря за сериозни неща. Все трябва да има някакъв начин да се справя с проблема без да ходя по психолози и тн...

[Djuff]

И мен така ме е страх дори като видя малко кученце изпадам в паника.Но понякога си пея като песничка''не ме е страх от кучета, не ме е страх от кучета...'', знам звучи тъпо, но успокоява до някаква степен.

[badsector]

Започни да пишеш по разни европейски институции относно проблема с кучетата. Не е нормално да се разхождат без намордници и стопаните им да не чистят остатъците след тях. Основи група във фейсбук, нещо от рода на "да бъдем европейци и да сложим намордник на домашния си любимец". Може да пробваш и по съдебен път да повдигнеш обвинение срещу някой за страхова невроза, но там е повече разправия. Като цяло е най-добре да се раздухва проблема по всякакви медии, включително и европейски институции.

[SilverPoint]

Може да отидеш да ти леят куршум За да се пребориш със страховете си, трябва смело да се изправиш срещу тях Успех!

[dPa3HuTeJl]

Може да отидеш да ти леят куршум За да се пребориш със страховете си, трябва смело да се изправиш срещу тях Успех!

Точно така! Изправи се срещу страховете си! Сега отивай при кучето и го разбий от бой Ей лапешка работа.

[ri41]

и аз обичам много кучета всякакви но ме е страх да ги доближавам имам си едно малко и това е, не го смятам за чак такъв пробллем няколко пъти съм виждала куче да хапе човек, но да ти кажа винаги има опасност дори и от собственото ти да те нахапе както и улични всякакви, не се страхъвах толкова и отиди да ти леят куршум