Здравейте.Вече не знам на кой да се оплача и реших да се регистрирам тук.Имам брат на 14 години,аз съм почти на 17 с него въобще не се разбираме всеки ден се караме.Омръзнало ми е да му чистя,готвя и да му обирам боклуците,а той по цял ден да играе цс и крещи по скайп с приятелите си.Дрехите му са по земята,леглото тъпче ги ама не ги вдига,за него няма мръсни и чисти..всичко на едно място,а да не говоря как му се моля да влезе в банята,леглото си никога не го оправя,а чиниите и чашите по бюрото му могат да стоят вечно там,ако не ги махна или ако майка не му се развика.Понякога като излиза го гоня с торбата с боклук да го изхвърли и не го взима.Иска само да му сготвят,сложат той да са наяде и да си стане,сякаш аз съм прислужница.Майка по цял ден е на работа и аз върша повечето домакинска работа..искам да и помагам,връща се изморена и ако трябва да мие чинии,мете..не знам направо.Не ми тежи толкова да чистя..просто ми е омръзнало от мързела на брат,то не е за 1 седмица да кажем..така е бил винаги.Държи се с мен като с боклук,обижда не постоянно ми вика беги бе парцал..това става след като го помоля например да си сложи чорапите за пране и не ги слага.Снощи си стоя на компютъра и дойде и ме удари по рамото без да съм му казала нищо..не ме заболя толкова колкото до това,че се стреснах и ми стана гадно заради отношението му..разплаках се.Майка се ядосва и тя с него.Днес пък направих картофи на фурна и си сипах,а на него не,защото знам,че не яде нищо без месо..било гадост и ми се развика,защо не съм му сипала..аз му казах,че не съм длъжна да му сипвам,а и уж не яде нищо без месо..започнахме пак вика ми парцал,аз на него боклук.Била съм грозна карахме се 5 минути кой бил по-грозен.Защо съм се разревала снощи само ме бил тупнал по рамото..майка обичала повече мен,защото на него се карала.Не издържах вече и му казах да отива да живее при баща ни(с майка ни са разведени)и той каза,че обичал повече баща си направо не можах да повярвам..баща ни който не се интересува от нас,не му пука въобще.Казах му,че го мразя..следователно и той така ми каза.Както и да е.На брат ми не му пука за никой от ''семейството''. Опитвала съм да не му говори да се правя,че го няма..ама не става все намира с какво да ме дразни.На майка ни вече и е омръзнало толкова му е викала и даже удряла..казва,че ще се оправи и няма да бъде такъв и на следващия ден все едно нищо не е чул.Дайте ми някакъв съвет,какво да правя?Благодаря на всички които са прочели историята ми.