Цитирай Първоначално написано от LambOfGod


Момчето беше по-голямо и всеки път, когато тръгвах да казвам нещо се отказвах, мислех, че ще му прозвучи тъпо, че няма да ме разбере въобще. Толкова го харесвах, че буквално си глътвах езика. Нямаше връзка, нито с общата ми култура, нито с неговата.
Все едно аз го казвам това. И при мен беше същото.

А супер, че вчера ви е потръгнал разговора, дано винаги е така. Много е кофти, като нямаш за какво да си говориш с някой и настъпва едно неловко мълчание.