Не зная как заспиваш във леглото си,
където сме се любили до вчера.
Чаршафът пази всичките подробности
на нашите задъхани движения.

Не зная още как се гледаш в огледалото,
заключило във сянката си силуета
с най-малките извивчици на тялото,
което беше стълба към небето ти...

На мен ухае твоята възглавница.
И без да искаш вдишваш от парфюма ми.
А аз съм от онези лоши навици,
които нощем те докарват до безумие.

Промъкнах се в живота ти неканена.
И го нашарих със палитра от емоции.
Обичаш си и болките, и раните.
И мене - като главната виновница.