Здравейте Работата е там че напоследък започвам да се замислям че животът ми е зациклил и е зациклил още от самото ми раждане - не ме разбирайте погрешно - постигнала съм много до момента...Работата е там, че ми се иска да опитам нови и нови неща които другите вече са правили и аз се чувствам страшно назад ако познавате това чувство...Искам не само да слушам другите как се хвалят искам и аз веднъж да се похваля, мамка му...Та за тези "нови неща" все нямам никакво време а пък и трябва родителска подкрепа а на моите родители аз съм им най-малкият проблем ...Така де, оценките да са на 6, пък щастието на детето - ряпа да яде...Например искам да отида веднъж до чужбина - ама истинска чужбина не Гърция която е на Балканския полуостров - и също така смятам, че го заслужавам най - малкото заради усилията, които полагам, за да не съм изпадналото дете на мама и тати...Да, ама все не става - все нещо се обърква!Тъй като баща ми е бил скиор, винаги съм искала да ме научи да карам ски - ок, де, какво му е трудното да заведеш дъщеря си в някоя снежна утрин и да й покажеш това - онова?! Страшно ме бива в рисуването - ама заради заетите ми родители мечтата ми да ходя на уроци, конкурси да се реализирам, винаги остава неизпълнена ...Знам, че ще си речете "голяма е - може и сама", ама трябва и родителска подкрепа...Понякога гледам разглезените деца с амбициозни родители, които смятат, че тяхното гардже винаги Най и изпълняват всяка прищявка и ми се иска понякога да се гръмна, като си помисля, че винаги при мен е било обратното - не искате да знаете баща ме колко е бил строг винаги към мен....Аз съм амбициозно, контактно дете с хиляди приятели, което просто мисли, че заслужава повече...Съжелявам за дългата тема, само ви моля да ми кажете дали на тази възраст ми е нормабно да мисля, че не съм постигнала нищо в живота си (демек не съм го изживяла пълноценно)...Мразя си напрегнатия график!!!