И двамата постоянно са нервни... чудят се за какво да ми се развикат. Баща ми се сърди като малко дете... обижда ме и прочие. Нищо не ми разрешават, на 15 съм, ще правя 16, а ме пускат да излизам сега максимум до 7... най-късно 8 в моя град.... Лятото ме пускаха до 22 нито минута повече. Не ми разрешават да спя у приятелки... майка ми като я питам, ми отговаря "Имам си причина" и друго не казва... баща ми вика "вече си голяма", като бях по-малка викаха "все още си малка". На 15ти септември се бях събрала с приятели, и баща ми ми е сърдит, защото не съм се прибрала у нас да им кажа, че съм в града... ще кажеш, че ще замина незнайно къде... Та иначе след като баща ми се разсърди се прибрах в 8 май беше... и помолих майка ми да изляза до 22 след половин час навиване и обещания, че ще е за последно тази учебна година най-сетне се нави ... Баща ми пък се разсърди, че не съм питала него, а съм питала нея... винаги се сърди като питам нея, а не него.. а майка ми обратното... угодия нямат тия хора...
Току що майка ми бясна ми влезе в стаята и ми се разкрещя, защото ще водя приятеля си утре в нас да гледам един филм, а стаята ми не била подредена... имала съм отпечатъци по огледалото ... аз се мъча да и обясня, че таман ще ги чистя... тя ми крещи насреща... по едно време влиза баща ми, точно когато викам на майка ми "Добре де, за кво ми викаш" и ми отговаря "Ми щото си тъпа... и кат си тъпа трябва да ти се вика" ...
Не мога да ги търпя... сякаш никой не ме уважава в тая къща .... Съгласявам се да стоя до колкото ми казват, да правя каквото искат и прочие и естествено пак не са доволни ... не знаят повечето на моята година момичета и момчета какво представляват... свикнали са аз да ги слушам и си мислят, че колкото и да ме ограничат на мен не ми пука.. и пак ще ги слушам ....
Чудя се вече какво да правя... говорила съм хиляди пъти с тях... С баща ми на глава не може да се излезе... веднъж бях избягала от вкъщи заради един скандал с баба ми в който тя си беше абсолютно виновна... и естествено баща ми пак застана на нейна страна.. Никога, абсолютно никога не ме е защитавал, пред когото и да е ... Майка ми ме защитаваше, говорих по едно време с нея, разбираше ме... но баща ми започна да се сърди, че майка ми ме подкрепя и започна да се кара с нея... и сега и тя нищо вече не ми разрешава, щото инак се карат с баща ми.
Не знам как да се оправя с тях... ;х