Здравейте! На скоро една приятелка ми каза за този сайт и реших и аз да потърся съвет, мнение или както искайте го разбирайте. Аз съм на 18 години и от 4 години чакам 21 годишният обект на моите желания да порастне и да ми обърне сериозно внимание! Той знае за моите чувства към него, но мисля, че все още не може да се усети какво да прави.. Знае, че аз искам само него и друг не мога и да погледна.. Много пъти ме е питал дали още го искам и макар да не му отговарям той сам казва: " Ти винаги ще си моя! С никой няма да ти толкова хубаво колкото с мен!'' Това ме дразни, защото той е прекалено уверен, но още повече се дразня, че това, което казва е истина, дори да не признавам пред него. Знам, че трябва да го забравя, от 4 години правя напразни опити.. Хиляди пъти сме си говорили просто като приятели, а това на мен ми е достатъчно.. Вместо "здравей!" ние се псуваме.. като куче и котка сме..Не знам какво толкова съм видяла от него и в него.. не се разбирам сама себе си, но не мога да го забравя.. знам, че трябва да си намеря друг, който наистина ще ме обича и ще оцени това, което той не оценява, но.. в главата ми е само той.. Имам чувството, че за всеки друг/а би се притеснил само за мен не.. винаги съм последна в "списъка" му.. но винаги щом стане нещо, той знае, че винаги може да разчита на мен.. Мисля си, че ако не знаеше какво чувствам, отношението му към мен щеше да е много по-добро.. Знам, че в момента изглеждам много глупаво, не знам даже какъв ми е въпроса, но искам съвет какво да правя.. Да се откажа - не мога, дори да крия аз пак си го искам! Да бъда с него - не знам колко още ще трябва да чакам да се усети, че аз може би съм единствения човек, които винаги ще е до него.. С друг и да искам не мога, аз виждам само него.. Не издържам искам съвет..