Обичам го повече от всичко на този свят,той беше всичко за мене,не мога да живея без него..Липсва ми ужасно,всяка вечер плача безутешно прегръщайки една негова горница която ми подари майка му..Искам само той да си дойде,не искам секс,не искам нищо..Болката не спира,става все по голяма..Не го пожелавам и на най-големия си враг..Когато гледам как някой съученички са със гаджетата си с който са заедно от 8-9 клас ми се плаче...Определено за такива случай мога твърдо да кажа-ВРЕМЕТО НЕ ЛЕКУВА,ЗА ТАЗИ БОЛКА НЯМА ЛЕК!
Тогава к'во правиш с т'ва момче в момента?
За такива психически травми за нужни години. Пак подчертавам- ГОДИНИ , за възстановяване.