Заедно сме почти една година.Първите месеци не беше така както е сега.Става дума за това,че той винаги е пренебрегван от родителите си.Те постоянно искат всичко от него-да влезе в добър университет-влезе,но не бяха доволни,да им помага-помага им ,но те пак не са доволни и т.н.Сестра му е по-голяма от него с няколко години(той сега е 1ви курс) и работи.Запознах се с цялата му рода и не ми изглеждат толкова лоши хора,дори много ме харесаха,но нещата явно не са толкова цветущи.
Цялата работа е там,че му дават ужасно малко пари и никога не проявяват разбиране,когато трябва.Пример: сега за курсовите му работи и тн са му казали че ще трябва да си купи лаптоп,той има 300 лв,но не му стигат,а цялото му семейство само го подлъгва ,че ще му даде и накрая нищо.Така беше и с колата,която уж щеше да си взима.Гледаше коли,търсеше по сайтове и тн,уж баща му 'да ще ти купя' и накрая нищо.Говоря ви за някакви...елементарни неща.Майка му е безработна,но интересното е че не си търси каква да е работа ами 'трябвало да бъде еди си каква,тя не обичала да работи това и онова'.Сестра му има връзки с разни компании за работа,уж щеше да му намери,а накрая нищо.Само го лъжат и не им пука.Много често се случва аз да плащам сметката или да му давам пари,когато няма.Не сме богати,но когато видя,че му е гадно и една стотинка няма просто искам да му помогна.Едвам събира пари и не,защото ги харчи бързо,ами защото техните ей така от кеф сякаш не му дават.Сестра му взима заплата около 1000 лв и пак 'мама и тати да дадат'....Той е ужасно свествен,никога няма да кажеш,че има такива проблеми.Има си стил,разбира от вкус и тн...просто толкова много ми става гадно за него,чее не знам какво да правя.

Понякога си мисля,че не е за мен заради всичките тези проблеми.Мисля си,че някой ден ако заживеем заедно ще живея по същия начин като него,а аз не искам такъв живот.НЕ става дума да е богат или нещо такова,но това неговото положение е плачевно.Страх ме е че някой ден родителите му ще се бъркат в нашите отношения и тн иии...всичките ми мечти и всичко,което искам да постигна ще се срути заради това състояние в семейството му.Мисля,че ще се пренесе и при него след време въпреки,че той отрича да стане така.
Чувствам се объркана...
ПП:Аз съм на 17/почти 18/ ,а той на 19 години.