- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Животът...
Не знам даже дали поствам темата в правилния раздел...
Не знам и дали ще решите че това е поредната тийн тема, в която зорко се трудим да измислим какъв е смисълът на живота...
Не знам и не ми пука.
Вчера, разбирайки една доста тъжна новина за мен, започнах да се замислям... Замислих се за това как си свикнал да виждаш даден човек, и изведнъж... това право ти се отнема завинаги, без дори да си бил предупреден. Без дори да си имал шанса да се сбогуваш с него, без дори да му кажеш "На добър път, където и да отиваш..."
Раждаш се, растеш, започваш да разбираш някои ценности на живота като любовта, бориш се за нея, изграждаш си семейство и самостоятелен живот, влагаш толкова нерви и страдания и накрая за какво? За да изоставиш близките си без да можеш да ги предупредиш и да отидеш на незнайно място, без дори да знаеш добро ли ще е или лошо. Толкова се трудим в живота, за да можем накрая просто да изоставим всичко след себе си, сякаш ние никога не сме били там...
Дори не знам какво да си мисля вмомента... Самата аз толкова съм се притеснявала и съм влагала нерви за такива глупави работи, да не говорим какво ще е след време когато ще става дума за сериозните неща...
Накрая просто ще изоставим близките си да страдат, че сме си отишли от този свят и няма никога повече да се върнем... И ще оставим снимките и спомените след себе си, сякаш сме били просто един сън...
Дали искаме или не искаме... Никой не ни пита, и няма да ни пита.
Смисълът на живота е просто да се трудим толкова години, за да можем да оставим един хубав спомен на света за нас... И да отидем на друго място, където душите ни ще са във вечен покой, където ще сме с близките си и любовта си, и ще сме се отървали от трудния и безмилостен живот, който вече сме преминали успешно.
Благодаря на всички, които са прочели целия коментар, това значи много за мен.
колко % от хората във форума ще го прочетат цялото, мислиш? нали имат по-важни работи?! като "Брененен ли съм?" ;х
Важното е, че има и такива, на които им пука. Като мен, надявам се че и други ще пишат. Поста ти е страхотен, съжалявам за загубата, която ти се e наложило да преживееш.. Ще дойдат по-добри времена, а междувременно характерът се изгражда, ценностите се проявяват. Бъди силна!
❝ Аз те моля, затвори очи,
ти недей да плачеш, знам че те боли,
от мойта стая бяла с безброй врати
защо избяга?..❞
Съжалявам за твоят роднина/приятел. Еее няма ли хора които гледат от добрата страна? Като мен например![]()
и аз така мисля...Първоначално написано от teen4e55
В мойта сцена на живота,
вече ще си публика,
и от ъгъла ще гледаш,
как ще блестяя..
И аплодират ме, по име викат ме.
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=440091 влез...
+1 Напълно съм съгласна!!Първоначално написано от BrainlessROCKBABY
![]()
Момиче съм! xD
Който никога не е преживявал истинската мъка,не е способен да усети истинското щастие.
Уча се от всеки, но не подражавам на никой!
"Смъртта е може би най-великото изобретение на живота. Тя прочиства старото и дава път на младото"
Това е живота, момиче. Всичко някой ден си отива, няма начин. Вечни неща несъществуват.
За голямо съжаление, да..
![]()
Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък. Откъснат от света ще тлея в своя замък и няма да крещя да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя пред хаоса на любовта. Някой ден, но не сега..
Съгласна съм с теб! Такъв е животът! Несправедлив , труден...със своите си хубави моменти и хора в него!
maDamn
о да, напълно съгласна съм...Първоначално написано от granger
awerw♥
Такъв е животът.Раждаш се,живееш,умираш.Важното е животът ти да не е минал напразно.Да си изживяла хубави и стойностни моменти,да си изпитала щастие,да обичаш и да бъдеш обичан и някой някъде да те помни като добър човек.А после.. после умираш.Така е.Гадно е,несправедливо,много болезнено,но това е кръговратът на живота.И всеки си го изживява по свой начин.Изказвания от типа "тя/той сега е на по-добро място" никога не съм ползвала и едва ли ще ползвам.Не знам дали хората отиват на това "по-добро място",всъщност.. едва ли отиват някъде,освен в една студена и тъмна дупка,но.. неизбежно е.Важното е да си отавил нещо зад себе си,пък и щом някой жалее за теб,значи си оставил следа и в него.
Да, така е. Но нали се сещаш и колко млади хора си отиват, колко деца умират от грешките на възрастни?Първоначално написано от D3NG3rZ0N3
Прочетох темата ти. Интересно разсъждаваш над смисъла на живота, но той за всеки е различен. Съжалявам за загубата ти, не знам кой си е отишъл, но не бива да се винят хората, които вече ги няма, защото за съжаление, Господ не пита на колко години си, какво работиш, какво е семейството ти, той просто те прибира, когато реши, че иска да си по-близо до него...
И тук на Дунав и на Волга, край Вардар и при Кавказ, с кръвта си българска сме горди, светлик тъй древен грее в нас!
Благодаря на всички за коментарите..
Няма спор, че такъв е кръговратът на животът и ние нищо не можем да направим. Лошото е че точно когато най-малко очакваш животът ще ти отнеме някой близък човек и след това времето ще те накара да свикваш с тази загуба... В крайна сметка малко или много трябва да се вярва в израза "Всяко нещо става с причина"...