Има едно момиче - красива, умна, талантлива, с чувство за хумор - абе с 1 дума перфектна. С нея сме приятели, познаваме се отдавна и я харесвам от както я видях за пръв път, но напоследък почнахме да се виждаме по-често, в една компания, ходим на училище заедно. Когато съм около нея ми е супер яко, просто отвътре ми идва да се усмихвам, а когато видя нейната усмивка и забравям за всички шиба** неща които стават в живота ми, и ми идва да се разплача от радост. Но когато съм си вкъщи, или в училище, абе общо взето където и да съм си мисля за нея - какво е станало, какво съм могъл да направя по-добре, и тия мисли просто ме съсипват, имам чувството че ще полудея. Дори преди малко като си мислих за нея и защото няма да е в града тази седмица се разплаках (може би за пръв път от 2-3 години), и не просто се разплаках, а си ревах като малко момиченце. Тя в момента си няма приятел, но ме е страх да и призная какво изпитвам, защото ако нищо не стане (в което съм 90% сигурен) просто ще развали приятелството ни, може и да не го развали но ще се избягваме и ще се гледаме накриво, а предпочитам просто приятели, отколкото нищо, защото най-малкото ми дава причина да се будя с усмивка като знам например че след 2 часа ще ходим двамата към даскало. Честно за пръв път изпитвам толкова силни чувства и не знам какво да правя?