Хахах...да е..и аз така си мислех навремето,щяхме да чакаме докато стана на 16,пък после на 18...и какво?Като направих възрастта се оказа,че вече не искам да си тровя нервите и го зарязах.Не се прави на егоист и на 'големия пичага' щото вярвай ми,не си.Разбирам да бяхте малко по-големи или ти да си студент,да работиш...абе да има за какво да се правиш на биче ама...И какво си мислиш,че ще постигнеш като я държиш при себе си 15 минути повече?Ти вместо да гледаш как на нея да и е добре и да и създаваш по-малко проблеми,тука ми говориш как едва ли не ти да решаваш кога да се прибира и кога да излиза.Виж,дефакто нищо не зависи от тебе...Нейните ако решат с едно щракване ще те заличат от съзнанието и,особено ако се подчинява бързо бързо.Ама да...добре,че я обичаш.То и тя сигурно те обичка ама обича повече техните или определено има страх към тях.Окей 6 месеца...е ся 9 клас със тия разправии ше си таковате таковата.Много добре знам какво говоря щото и аз съм имала таква връзка на ваще години.Издържа половин година някъде ,а през тва време нямах НИКВИ отношения с наще,само се разминавахме в нас,защото те не го харесваха.Едва ли не мразех наще заради това..а той ми говореше как му е омръзнало да се съобразява с родителите ми.В един момент започна дори и сякаш да решава вместо мен и в една прекрасна вечер,точно след Нова година осъзнах,че семейството ми е пред всичко и Край.Е...ест,той после дойде в нас и беше ДРАМА,но аз бях сигурна,че не искам повече да се подлагам на такива мъчения in the name of love.Ти знаеш ли какво е половин година да се караш с ваще заради гадже?И майка ти или да ти крещи или ти да ревеш...и всеки ден да се прибираш с нежелание ,все едно,че не живееш ами просто го праиш по инерция.Нямаш право да я подлагаш на такова нещо.