За обич, обич, обич. За човека, който ще ме допълни изцяло, който ще ме усмихва и прави щастлива, ако не до края, то поне много дълго време. На който ще се отдам изцяло, който ще обичам с цялото си сърчице и ще ми дава същото.
За дом, който не е просто строителен обект, а нещо наше и уютно. Малко пикселче в картата на огромния свят.
За реализирането на хобитата ми, в които никой няма да ме закача.
За приказката ми, в която ще съм щастлива.
Аз вярвам в хубавите неща. : )
Искам да видя сълзи на щастие у друго човешко същество, което стиска ръцете ми и ме гледа право в очичките. В тоя момент искам да го гушна и целуна и да знам, че е моето най-голямо съкровище. : ) Мило ми е. : ) Искам просто нещо естествено като стръкче прясна тревичка в земята, която не искам да откъсвам, защото цялата вселена ще настръхне, а просто да й се радвам и да се грижа за нея. Не мисля, че го осъзнавам напълно, защото си мисля за куп други странични неща, но любовта към всичко е всичко... : )