Не знам дали постъпката ми е детинска, но не смятам, че разбирате защо искам да ги върна. Подаръкът много ми хареса, всички малки неща също... Всичко ми харевса, всичко ми навява страхотни спомени, но всичко това за него не е било нищо повече от една лъжа, която аз продължавам да вярвам. А и той не си иска нещата, даже ми каза да ги изхвърля, да бъда силна и да забравя, защото той самият осъзнава колко грешно е постъпил. А аз не мога да изхвърля тези неща, защото все пак те значат много за мен, а ако ги задържа аз ще продължа да вярвам в онази измислица, която той е създал... Просто искам да се откъсна от тях, но в същия момент не мога да ги изхвърля...