Здравейте, чувствам се ужасно в този момент.Тази година съм 8 клас и съм нова.Още щом престъпих прага на класната си стая меко казано "не исках да съм там".Винаги съм била по-едра..опитвах се да ослабвам, но без резултат..Дори се случваше да не ям с дни..Бях в болница и се оказа, че имам позната форма на диабет 'хипер инсулин" - от това пълнея, инсулина ми е 3 пъти над нормата.Не случайно ви разказвам това.Още на 2рия ден комплексарите (момчетата) започнаха с тъпите си групички, в които ме оплюваха.Чувствителна съм и веднага се разплаках..Винаги съм се чудела ...как може да има такива хора, които да желаят лошото на човек, който нищо не име сторил, как може да обиждаш някой за недостатъците си, без да знаеш какъв е този недостатък и, че може би е причинен от нещо друго..колко болка преживях когато ми откриха тази болест..бях на системи, които издърпваха кръв през половин час, скапаха ми имунната система..нужно ли е и сега да изживявам всичко това..Бях снимала дневника и го качих във фейсбук, отбелязах класа.всички започнаха да пишат..а поредния комплексар ми написа "Ей,дебело..стига си спамила ма, дебелло ходи тичай да слабееш"..боже мой какво повече от мен е..в лицето прилича на сгазен от влак..Всичко ми идва в повече..омръзнало ми е от такива хора.., а просто няма кой да ме защити, родителите ми никога не са се застъпвали за мен, няма кой да ми помогне..сама съм във всичко..адски ми е болно..не искам да бъда в това училище.не е за мен нито специалноста нито езика..просто немога..чувствам се толкова безащитна..омръзна ми да ме обиждам..моля ви за помощ..