Всичко започна преди 6 години, когато я срещнах. Изключително забавно, умно, весело и красиво момиче. През първите 3 години от нашето познанство тя ми беше най-добрият приятел. Но както често се случва се влюбих в нея. Реших, че това е само увлечение и ще отмине бързо, но не отмина. В началото на февруари(7-ми, за да бъдем по-точни) й признах чувствата си след 3 години "тайна любов". Очаквано, тя каза, че ме вижда само като приятел и не може да стане нищо повече. Понеже Св. Валентин беше скоро след това, сметнах, че думи не са достатъчни- трябваше да й докажа. Купих й подарък, подготвих страхотна вечер за двама ни (не прекалено романтична, не исках да я плаша). Сутринта отидох до тях и й звъннах и я помолих да излезе пред входа си. Дадох й роза и подаръка, рецитирайки Люцкан от "Последна радост", и я поканих вечерта да излезе с мен. Отново очаквано отказа. След това отношенията ни напълно се промениха, станах много мрачен човек- просто живота ми нямаше смисъл без нея. През цялото това време тя се опитваше да запази приятелството ни, но аз знаех, че само то няма да ми стигне. Исках да бъда с нея. Въпреки всичко запазихме контакт. Отчаян от живота, реших да избягам в друга страна, за да се махна максимално далеч и да я забравя. Не се получи и мисля, че направих грешка. От време на време поддържахме връзка с нея през скайп, но скоро по неясни причини ми каза, че повече не иска да ме вижда или чува, а не бях направил или казал нищо. Чувствам се загубен. Не виждам смисъл без нея- не мога да се концентрирам в нищо. Имам много занимания и хобита, пробвам да разнообразявам със спорт, но не мога да си я избия от главата. Живота щеше да е много хубав, ако имах възможността да съм с нея. Мерси на хората, които ще прочетат това. имах нужда да споделя с някой.