Не ми допадат еднополовите двойки, независимо дали са подписали в гражданското, или не са. Просто съзнанието ми не го възприема. Едно е сексуален експеримент, друго е трайно съжителство. На мнение съм, че едно дете има нужда от майка и от баща, които да работят в екип относно възпитанието му, самото дете трябва да се научи да съжителства и да общува и с жени, и мъже, които да му покажат и двете страни на монетата. Странно ми е как момче, отгледано от лесбийки, ще се превърне в здрав, прав, респектиращ с държанието и излъчването си мъж, или как едно момиче ще се превърне в женствена красива млада дама, ако е отглеждана от двама мъже. Някакво такова никакво ми е, сигурно 'щото нямам нагледни примери около себе си.
Категорично обаче възгледите ми нямат нищо общо с Библията, нито с глупостите, че мъжът и жената трябвало на всяка цена да са заедно, за да се размножават. Биологично, че е заложено - заложено е, ама именно това, което отличава човека от животното е, че човекът си взема решенията сам и си има определени принципи, а не ходи да се опложда с всеки женски/мъжки екземпляр, който му попадне в обкръжението.
Колкото до инвитрото - мога само да се надявам, че няма да ви се наложи никога да стигнете дотам. Нямате си и на идея какво е да си години с даден човек, да го обичаш, да се уважавате, да си вярвате, да споделяте общ дом и обща постеля и от все сърце да искате да си имате дечица, а да не се получава. Децата, заченати инвитро по никакъв начин не се отличават от останалите, освен може би по броя си, 'щото рядко се ражда само по едно.
Единствено т'ва със сурогатството не го приемам, 'щото и то ми идва неестествено. Трябва да си някаква много дебелокожа и неебателна с извинение, че да се грижиш 9 месеца за едно малко човече, носейки го в корема си, и накрая да го продадеш, без изобщо повече да го чуеш и видиш. Именно тая част с плащането прави нещата още по-гнусни и брутални.