Искам да споделя моята драматична история...Имам си сериозен приятел,когото много обичам,но това лято ,което мина бяхме на разстояние,но само за 2 месеца и това беше нещо като изпитание за нас.Лятото работих с едно друго момче.
Излизахме всяка вечер след работа да пийнем по една бира,но след месец нещата между нас се усложниха.....не го очаквах.Чувствах се виновна,защото обичах приятеля си и все още го обичам,но толкова се увлякох по това момче.Той беше мил,забавен,сравнително приятен на външен вид,симпатичен ,луда глава.Винаги ми беше забавно и весело с него.След като мина месец от както работихме заедно,както казах нещата се усложниха ,като всичко започна от една целувка,после още една....В този момент бях пила ,но със сигурност знаех какво правя и това не беше само под влиянието от алкохола,естествено и той подпомогна,но за нещастие не беше само от него,усетих силно привличане и не можех да се спра.След първите ни целувки в парка,той ме попита дали това е под влияние на алкохола.Тогава нищо не му отговорих и си тръгнах.На следващия ден той нищо не казваше по тази тема,нито аз,но на по-следващия пак стана същото в парка....Почувствах се доста объркана и си мислих какво става...Наистина не очаквах това да се случи,но се случи.Е няма връщане назад.Той беше много страстен и след някой друг ден отидохме в неговата квартира с опит да направим нещо.Той беше доста пиян и аз също бях пийнала,но не до толкова че да не знам какво правя,защото както казах като се напия знам какво правя.Щяхме да го направим,но не се получи.Е...явно беше от алкохола, помислих си аз и заспахме,на сутринта пак имаше опит,но пак не стана.На него му стана гадно и ми каза че се чуди как лежа още до него.Истината беше че на мен не ми беше само за това и наистина се бяха появили чувства от моя страна,усещах същото и от негова страна.Други вечери пак правихме опити но не ставаше,явно човека имаше някакъв проблем.Понеже има разширени вени,сподели че е опериран точно на място над половия огран и преди е имал тези проблеми.Докторите му казали че може да получи рецидиф,но не го е очаквал на тези години ,казали са му че към 30-те може да стане,а той е на 21.Освен това, не много време по-късно се появиха и проблеми със сърцето му.Постоянно сърцебиене,стягане.Това стана горе-долу в средата на лятото,но накрая на август решихме да си тръгваме.Едно че нямаше пари ,друго че той беше зле.Знаехме че щом всеки си тръгне по родните места,всичко между нас ще приключи.Но разбира се ще поддържаме връзка и ще се виждаме когато можем и ще си бъдем приятели.Хубаво беше, че той го осъзнаваше.Споделял ми е че е имал доста бройки преди за по една вечер,но усещах че с мен не му беше само за изживяването,макар че не беше пълноценно физически,имаше доста емоционални моменти между нас.Той ми каза, че ако аз бях свободна,а той здрав щеше да иска много повече,аз също бях на това мнение.За първи път ми се случи да имам чувства към друг,при положение че си имам 2 годишна сериозна връзка.Както казах много държа на приятеля си,само на него имам абсолютно доверие,макар че и това момче почти го спечели,имаше доста минуси.Пушеше и пиеше много.Айде за пушенето не е толкова фатално,макар че е много вредно ,но пиенето,понякога го правеше непоносим и неодържим.В смисъл,че една вечер някакъв го ядосал и той се върна мн ядосан и се канеше да го бие и аз едвам го спрях....по характер е много импулсивен,темпераментен,е моционален и чувствителен..Човек на крайностите,избухлив.Общо казано холерик!!!Много трудно можеш да го спреш ако е намислил нещо.Всички пороци бяха събрани в него и това не ми харесваше,но всеки решава как да живее живота си,най-малко аз мога да го отуча от тези му страсти.След като се прибрахме всеки от където е, доста време мислих за него но с времето лека полека охладнявах.Вече мина месец от както не сме се виждали,но поддържаме връзка.Той каза че ще отиде на лекар за сърцето и днес ми каза ,че лекарите са му казали че има 2 години живот и ще умре..Всичко ми се обърна като го каза.Много гадно ми стана,защото той е страхотен човек и приятел,винаги можеш да разчиташ на него.Винаги ще ти помогне в трудна ситуация и просто не го заслужава.Попитах го какво точно са му казали лекарите,той каза че имал дефект на полулунните клапи и нямало как да се направи операция.По-подробно обяснение,че се дължи на разтежения на клапните мускули,което се причинявало от прекалено съдържание на цинк в организма.Но той каза че вече му е все едно какво ще става.По-добре щяло да бъде да умре и такива абсурдни неща,които аз не мога да проумея как може да ги говори и да не иска да се бори.Лятото като бяхме заедно,явно много му е повлиял и другия проблем,който освен физически се отразява и на психиката.....Тогава много пъти казваше че няма да се оправи,без да знае точно какво му е.Понеже е учил малко някаква лекарска специалност,забравих точно какво,разбира от доста неща и си поставяше диагнози сам и доста преувеличава според мене,.....Аз му казвах че е песимист ,но той ме поправяше и казваше че по-скоро е реалист и казвал нещата каквито били реални.....каквото и да му кажех не се съгласяваше с мене и мина много време докато отиде на лекар и са му казали това нещо и тотално го е сринало :/ За 2-та месеца ,в които прекарахме заедно разбрах много неща за него.Преживял е доста кофти неща и това явно също му влияе на психиката.Баща му е починал пред очите му като е бил на 10.Това е едно от малкото неща случили му се,а това със сигурност се отразява неблагоприятно на психиката.За това мисли много песимистично и казваше че е изгубил смисъла да живее още преди да разбере това нещо,което са му казали лекарите.Това не мога да разбера защо.Преди да му се появят тези проблеми всичко си е било наред и изведнъж.....Искам да му помогна и обмислям да отида да го видя ,понеже в момента той няма финансова възможност да дойде.Не вярвам на тези лекари ,при които е ходил и които са му казали това.Също така той това ми го каза по скайп,понеже в момента никой от нас няма минути и по принцип преувеличава нещата малко...Искам да го накарам да се изправи и да се бори за живота си.Не ми направи впечатление на слабохарактерен човек,даже точно обратното,но просто много му се насъбра и казва че вече не му пука какво ще става....Мене това много ме огорчава,защото аз държа на него като човек,като приятел на който винаги мога да разчитам.Не включвам по-интимните неща,които се случваха между нас,това няма никакво значение,спрямо отношението и чувствата ми към него.Той не заслужава това да му се случва и неможе на 21 години човек,да му казват че ще умре от сърце и че няма какво да се направи,просто това не мога да проумея.....Искам да го видя,но ме е страх че като отида при него,няма да мога да го убедя да потърси други специалисти,защото вече се е предал и трудно по принцип някой може да го убеди да направи нещо ,ако не иска.Искам да му дам кураж,но самата аз в момента съм разстроена и имам чувството че като го видя и започнем да говорим ще се разрева,а аз не искам и него да разстройвам,така няма да му помогна особено.Много ми е тежко,дайте съвети как да му помогна???