Намерих едно цитатче, чийто автор е потребител с ник Umbra в БГ мама. Смятам, че е подходящо за темата.

Две драми скрити зад два бели монитора. Два безчувствени модема ги свързват. Две тъжни клавиатури пишат думи, които трябва да бъдат произнесени с глас. Две безлични усмивки се реят из виртуалността.

Той плаче. Тя мислено го прегръща. Той иска да бъде сам, но не може да не говори с нея. Тя иска да го докосне но вече е забравила какво е усещането на топлото му тяло до нейното. Забравила е защото не го виждала толкова много време...защото "чата" убива всякакъв вид възприятие, различно от действието на думите. Той помни първата им среща. Все още мечтае за ласката на ръцете и, защото е забравил че я е имал.

Защото те пишат за своите чувства вместо да ги изживяват. Защото те си казват че се обичат но не го чуват, а само си представят че чуват. Представяш ли си какво въображение трябва за да си представяш всичко това. За да го желаеш и търсиш, защото е единственото нещо което прави живота ти истински. Най-нереалното от всички неща.

Не можеш да крещиш. Можеш да плачеш, но някяк си не варви да кажеш, че сълзите текат по лицето ти. Звучи грозно, неистинско. Не върви да кажеш, че искаш, когато не можеш да видиш желанието в очите. Ставаш наполовина лъжец. Наполовина безчувствен, защото перфектно можеш да опишеш чувствата си. Толкова кратко и ясно, че другия разбира, но не може да почувства заедно с теб. Ставаш фалшив. Ставаш грозен. Отношениятя стават кухи.

Защото знаеш колко по-прекрасно би било всичко ако седяхте някъде заедно. Ако си държахте ръцете или просто се гледахте. Ако нямаше как да напишеш quit и да избягаш. Ако трябва на място да се справиш с любовта си, която те плаши. Защото и двамата знаете че не може така. Не може веднъж пил от нектара на боговете, да се върнеш с радост към обикновената чешмяна вода.

Не може така. В един момент започваш да полудяваш. Усещаш, че ако скоро не се видите ще изпаднеш в нервна криза. Ще захвърлиш тази клавиатура и този модем, и тази мишка и този толкова грозен, безчувствен, ужасен монитор, който вместо да ви свързва, уголемява разстоянието между вас.

И си мислиш, че когато дойде следващия път, когато ще се видите, ще сте толкова забравили какво е да се докосвате , че просто ще отидете в някой интернет клуб и ще започне "chata".

И заедно с него ще свърши животът ви.