Отговор в тема
Беше малко преди девет часа вечерта и навън вече беше тъмно. Мрачно-синьото небе напомняше за неотдавна преминалия залез. С големи, но бавни от умора крачки наближавах входа си, замислен за шофьорския курс от където се връщах. Хубавото време предразполагаше за добро настроение и като за идеален завършек на един приятен ден, видях нея - съседката от горния етаж.
Невероятният й външен вид ме накара да потрепна от вълнение, но само за миг, както всеки път щом я видя. Умът ми веднага забрави за всичко, с което се бе ангажирал, сякаш присъствието й му влияеше като една прекрасна реклама, която разкъсва с красотата си отегчителното ежедневие и те пренася в друг - съвършен свят. Кобалтово синята рокля, стигаща малко над коленете й, в съчетание с прелестния шоколадов тен, прилягаше превъсходно на изваяната й като шлифован диамант фигура. Грациозната походка, с която уверено приближаваше входа на кооперацията, предвещава за огромна класа, но същевременно във всяко едно нейно движение имаше нотка свенливост, което придава на образа й нещо недействително, нещо божествено. Моментално се съвзех от първоначалната вцепененост и продължих към входната врата, като забавих още повече хода си. Тя се спря пред вратата с цвете в ръка, а мъжът й, когото никога не бях виждал преди, вървеше на няколко метра зад нея. Очевидно се връщаха от някакво лъскаво мероприятие, съдейки по елегантния външен вид и на двамата. В момента в който ме видя, тя отклони погледа към лявото си рамо, посягайки небрежно към дамската си чантичка с явната цел да извади от там ключа. По навик, аз отдавна бях извършил това действие, тъй като често се налага да бързам на път за вкъщи. С любезна учтивост, дори с малка доза тържественост в гласа я поздравих на "Вие", усетремен да отворя вратата по най-бързия начин, тотално игнорирайки мъжа й, който вече бе стигнал съвсем близо до нас. Тя отвърна с дружелюбното "Здравей". И тогава за първи път чух този напевен, толкова нежен и неподправен, меден глас, хипнотизиращ като непостижимо безгрешна мелодия от арфа, изсвирена от някой райски ангел. С ловко, донякъде конвулсивно движение, без да губя нито секунда, отключих и енергично придърпах вратата към себе си, отваряйки я почти на максимум. Демонстративно сторих път на дамата, сочейки с ръка вътре към стълбите. След като завучно изрази благодарността си, тя се отправи навътре, следвана от съпруга си. Едва доловимият, сладникав аромат на парфюма й наелектризира атмосферата. Следейки неоткъснато с поглед това неземно създание, изпитвах неимоверно удоволствие. През живота си бях виждал стотици недостижими по красота жени, особено тук, в България, където това се случва ежедневно, но нито една от тях не бе до такава степен запленяваща. Вратата бавно и почти безшумно се затвори зад гърба ми. Звукът от токчетата й по циментовите стълби приятно разсейваше тишината, оставяйки след себе си благозвучно ехо. Тя вървеше най-отпред, изкачвайки се плавно нагоре с равномерни крачки. Спазвайки дистанция от няколко стъпала, след нея вървеше съпругът й и аз. И двамата бяхме като прислужници, върящи покорно зад приказната принцеса, любувайки се на изкрящото й великолепие. Буйната й, дълга и тъмна коса се поклащаше в ритъм. Дългите й, стройни крака служеха като магнит за мъжките погледи, а прилепналата рокля очертаваше брилянтно оформените й бедра. Тя е всичко, което един мъж би могъл да иска някога.
И тогава, веднага след завоя за стълбите към горния етаж, тя ме погелдна право в очите. При вида на тези тъмно-зеленикави, бездънни очи нещо се разпали въре в мен. Нещо далечно и неописуемо, съвкупност от множество противоречиви чувства с необяснимо въздействие. И в този момент безпогрешно усетих както никога досега, женската сила и превъзходство, защото само една жена би могла да накара един мъж да се чувства по този начин. В главата ми премина като свръхзвуков влак мисълта, колко коренно различен би бил този свят, ако всеки един човек можеше да изпита това вълшебно чувство, дори само за миг. Не, това не беше влюбване. Един дванадесетокласник никога не би си позволил да се влюби в тази жена. По-скоро бе някаква форма на екстаз,щастие и възхищение, подтвържадваща мисълта, че живота наистина е прекрасен и си струва да се бориш за него. Това бе вероятно най-очарователният визуален контакт който някога съм имал. Блясъкът на очите й придаваше нещо драматично. В него се четеше недобре овладяно, учудващо вълнение, сливащо се с любопитство и несигурност, дори лека тревожност, граничеща с тъга. Това бе замислен поглед на умна жена, сякаш отчаяно нуждаеща се от нещо, за да почувства истинското щастие. Нещо, което не може да се купи с пари. Тази тъга придаваше някаква спокойна трагичност на образа й. Това не бяха поредните надменни очи, присъщи на поддържаните жени, а напротив. Излъчваха мека топлина, която изпълваше обстановката с нещо фантастично. Едновременно почувствах вътрешна скованост и окриленост. Продължих да я гледам като хипнотизиран, в очакване да отмести погледа си, но това така и не се случи и аз неволно, издавайки привидна нервност отклоних погледа си надолу. За пръв път почувствах раздразнение от факта, че живея на първия етаж. Застанах пред вратата си с ключ в ръка и без да мисля се обърнах към стълбите, претръпнал в решително очакване. Изпитвах непреодолимо изкушение за мимолетен флирт, а присъствието на мъжа й, който бе само на няколко крачки зад нея, подсилваше вълнението, сякаш всичко това, всеки поглед и всяка мисъл, бяха нещо нередно. Завоят към стълбите за горния етаж наближаваше и много добре знаех какво ще последва. Очите й, като две стрели се впиха в моите, със същия пронизващ поглед. Стоях неподвижно, със затаен дъх. Ако можех да уловя този момент, да го скрия някъде и да го изживявам отново и отново... Ако можех да спра времето и да разгадая загадката на тези две тъжни очи, в чието безименно безмълвие се губеше дори Нищото, подивяло от немота... Задържах погледа й за около три секунди. Удивително е как за толкова кратко време, две напълно непознати души могат да почувстват тъй уникална взаимност. Това бяха най-прекрасните три секунди в целя ми живот. Три секунди, в които нищо нямаше значение. Бяхме само аз и Тя на целия свят. Стоях неподвижно още малко след това и на лицето ми се мярна неудържима усмивка. Идваше ми да се разсмея от случилото се. Отключих вратата и весело влезнах вкъщи.
Мислил ли си да станеш поет/писател?Достави ми огромно удоволствие да чета темата ти, дори за момент забравих, че това е форум и мислих, че чета някакъв разказ или поема от прочут писател.. !
My teammates in game!! <33
There isn't anything more complicated than GIRLS, not even Math! ^.^
Разделът за лично творчество е малко по-надолу.
let them have the
stage
so long
as I need not be
in the
audience.
^^ Да така е, но все пак наистина се почуствах като във някакъв филм/като, че ли чета книга.. представях си всяко описано то теб нещо..
Наистина беше удоволствие за мен да прочета тази темичка...
И все пак /едва ли ще имаш някакъв шанс с нея../
~ ` всяка минута, в която сu тъжен,
губuш по една мuнута щастuе.. ♥♥
По-принцип да, но това не е измислено от него, а просто е разказал един миг приятен за него.. само, че в под формата на есе/разказ..Първоначално написано от Bloodlust
~ ` всяка минута, в която сu тъжен,
губuш по една мuнута щастuе.. ♥♥
Каква е тая злоба? Обърни внимание на това, което е писал. Красиво е !
Цветослав Радков
Не е лошо
Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък. Откъснат от света ще тлея в своя замък и няма да крещя да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя пред хаоса на любовта. Някой ден, но не сега..
Защо няма повече такива мъже?
Ти първо вземи прочети някой прочут писател.Мислил ли си да станеш поет/писател?
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Слизай в раздел "Лично творчество". Злоба няма, темата просто не е за тук.
На мен ми е прекалено лигаво.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Станахме двама.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Трима.Станахме двама.
Четирима...Трима.Станахме двама.
"Шоколадов тен" = циганка.
"Тяло, като шлифован диамант" = глупост.
Много столкърски написано... И това е идеята ти за флирт? Лол.
+1Четирима...Трима.Станахме двама.
"Шоколадов тен" = циганка.
"Тяло, като шлифован диамант" = глупост.
Много столкърски написано... И това е идеята ти за флирт? Лол.
Абсолютно съгласен с това мнение!
Шоколадов тен = циганка? А ми, по-скоро негърка!
Тяло, като шлифован диамант = глупост? Върховна глупост ако питаш мен... Как може да се сравни тяло с диамант?? И то шлифован... няма толкова големи диаманти!
Не знам как е написано, но със сигурност знам, че погледа не играе никаква роля във флирта...! Иначе как биха флиртували слепците????
Изобщо кой е писал ТОВА? Със сигурност ходи на уроци по глупост! СМЪРТ ЗА НЕЩАСТНИКА, намерете и убийте с камъни този ЛИГЛЬО!DDDDDD
Драги, виж какъв цвят има шоколада и за жени с какъв загар се използва този израз.
Диамантите не се шлифоват във форми на женски тела.
А щом смяташ, че като някаква омъжена лека те е погледнала за три секунди е флирт си е твоя работа, но звучи много тъжно, дори и слепците могат да флиртуват по-добре от теб.
И вместо, като нормален човек да обясниш какво си визирал и защо си използвал тези изрази ти казваш колко си тъп и лигав с което не можеш, нито да ни накарш да погледнем с други очи на разказът ти, нито на теб.
Погледът ми ти е обиден!
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
има ли нещо за ебане , или да не си правя труда да чета
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
6 !+1Четирима...Трима.Станахме двама.
+1 ==> 7 !6 !+1Четирима...Трима.Станахме двама.
Да ходи в личното творчество с тази тема, там е пълно с поети, писатели, музиканти и пр.
8+1 ==> 7 !6 !+1Четирима...Трима.Станахме двама.
Да ходи в личното творчество с тази тема, там е пълно с поети, писатели, музиканти и пр.
9!! Мнл ми е лигаво нещо..8+1 ==> 7 !6 !+1Четирима...Трима.Станахме двама.
Да ходи в личното творчество с тази тема, там е пълно с поети, писатели, музиканти и пр.
Френски форум - питаш и ти отговарят
Руски форум - питаш и те те питат
Български форум - питаш и всички ти обясняват колко си зле ...
Супер е ! АЙ ЛАЙК ИТ лигаво НЯМА ЛОШО. Щом може АЛАДИН да е описан, като "нешлифован диамант" няма да има проблем и жена да бъде описана, като "шлифован диамант". Браво
Be careful what you wish for.. punk
Има какво да се желае!
Моят поглед е по-як!
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ
++1111Супер е ! АЙ ЛАЙК ИТ лигаво НЯМА ЛОШО. Щом може АЛАДИН да е описан, като "нешлифован диамант" няма да има проблем и жена да бъде описана, като "шлифован диамант". Браво
"As every cat owner knows, nobody owns a cat" - Ellen Perry Berkeley
Четох мнения и се изумих... Да, всеки си има вкус. Не мисля, че хората със закъсала мозъчна дейност, които само стоят пред монитора, чакайки да оплюят поредната тема, имат право на глас в случая. Жалко е, че не оценявате таланта и душевната красота на човека, който го е написал... А си припомнете някои неща от литературата (визирам "шлифования диамант" и "шоколадовия тен")... Понякога мисля, че виждате света черно-бял, честно... На автора мога само да му пожелая да продължава да пише и въобще да не се засяга от коментарите (неуспелите еволюират в критици). Хайде, всичко хубаво!
Истинският непукист е този, на който не му пука дали му пука или не!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
