Ревността ...

[kremen4eto]

Защо изпитваме ревност към половинката?
Не е ли егоистично?
В кой момент от връзката започва да се проявява тя?
До каква степен е здравословна?
Как да поставим границата между полезната за една връзка ревност и вредящата такава?
Може ли да се овладява ревността?
Здравословно ли е да се потиска?
Половинката трябва ли да знае за всеки наш ревностен момент?
Когато ревността е на лице и има причина, но всъщност причината се оказва лъжа, ревнуващият в грешка ли е?
Ревността означава липса на доверие или прекалена любов?

Зная, че е индивидуално и все пак ... всички ревнуваме малко или много.

[Soraq]

Ревнувам, защото обичам този човек и го искам само и единствено за мен.
Ревността я има още, когато го харесах.
Какво означава здравословна? Всичко трябва да е в границите на нормалното и търпимото.
Граница не може да се постави. Вредяща става, когато виждаш, че човекът до теб леко се дразни и продължаваш в същия дух да натрапваш ревността си.
Разбира се, че може да се овладее.
Мм според мен не е нужно всеки път, когато изревнувам да му казвам.
Ревнуващият не е в грешка, просто трябва да се успокои и да изслуша внимателно любимия.
Ревността се разбира различно от всеки. Ако му нямаш доверие защо го обичаш? Ако не го обичаш защо го ревнуваш.
Всичко е до човека. Въпроса е да не прекаляваш.

[xoxi]

всички ревнуваме малко или много.

Това съвсем не е вярно.

[kremen4eto]

Ревността се разбира различно от всеки. Ако му нямаш доверие защо го обичаш? Ако не го обичаш защо го ревнуваш.
Всичко е до човека. Въпроса е да не прекаляваш.

Само че съм наблудавала доста случаи на ревност без да има любов .. или доста преди да се появи любов.

[kremen4eto]

всички ревнуваме малко или много.

Това съвсем не е вярно.

Е как така? С някой си и грам не те жегва когато той излиза на среща с приятелка, така ли?

[xoxi]

всички ревнуваме малко или много.

Това съвсем не е вярно.

Е как така? С някой си и грам не те жегва когато той излиза на среща с приятелка, така ли?

Така.

[kremen4eto]

всички ревнуваме малко или много.

Това съвсем не е вярно.

Е как така? С някой си и грам не те жегва когато той излиза на среща с приятелка, така ли?

Така.

Да ти имам доводите

[xoxi]

Какви доводи искаш?
Казвам, че не всеки ревнува. Това е.

[kremen4eto]

ОК.

[fenkaaa]

Ще бъда конкретна.


Защо изпитваме ревност към половинката? Това е дилема.Не винаги който ревнува обича.. понякога,човек ревнува някой,защото има чувството,че щом е с него,трябва да е само негов и никой не може да му го пипне.
Не е ли егоистично? Зависи.Ако имаш основателна причина,не е егоистично,но ако го ревнуваш от всяко момиче,с което заговори,пише и т.н БЕЗ причина - това вече е егоистично.
В кой момент от връзката започва да се проявява тя? Може да се прояви по всяко време.. може да е в началото на връзката,дори в първите дни,може и по-късно,но обикновено се появява,когато има повод,а за "филмарите",дори когато половинката им се усмихне на друго момиче/момче за здрасти.
До каква степен е здравословна? Хубаво е да ревнуваш,но умерено.До каква степен е здравословна не мога да ти кажа.
Как да поставим границата между полезната за една връзка ревност и вредящата такава? Няма граница за ревноста.Всеки човек е различен.Ревнуваш ли го от всичко и всеки,няма как да промениш това,това е чувство,което се проявява дори без ти да го искаш.
Може ли да се овладява ревността? Естествено,зависи от човека.
Здравословно ли е да се потиска? Тук пък зависи от ситуацията
Половинката трябва ли да знае за всеки наш ревностен момент? Избора дали да му кажеш,че ревнуваш от някой/я е лично твой.
Когато ревността е на лице и има причина, но всъщност причината се оказва лъжа, ревнуващият в грешка ли е? Пример: Ани и Пешо ходят.Ани хваща Пешо да си пише мръснишки смс-и очевидно с момиче.Тя вече има причина да го ревнува,но разбира,че това момиче е било братовчетка му,с която са си пишели тези Смс-и,за да види реакцията на Ани.Да - тогава тя е в грешка
Ревността означава липса на доверие или прекалена любов? - Може да означава и двете,но бих казала липса на доверие.. повече

[Sh@d0w]

Ревността означава липса на доверие или прекалена любов?

В никакъв случай не е липса на доверие. Когато е в малки количества разбира се.

Ревността показва един вид, че ти пука,че си загрижен за човека до себе си. Няма чак такъв непукист на земята,който да обича и да твърди, че не изпитва ревност, било то дори и малка.

Ако някой твърди, че не изпитва ревност, аз бих казал че не му пука особено и че не изпитва нищо към момичето/момчето с което е.Това е в природата на човека - инстинкта да запазиш своето.

Може би, когато ревността е в големи количества,до такава степен, че да прави връзката задушаваща тогава има проблем.Тогава може да се говори за липса на доверие.Прекаленото търсене "какво правиш, къде си, с кой си", разпитите и цупенето за елементарни и прости неща, било то оправдани или не, говорят за липса но доверие.

Няма точен момент когато ревността се появява във връзката.Може да я има в началото, по средата, а може и да я е имало още от преди това.

Някои хора могат да я овладяват, други просто им кипва и изливат всичко. Всичко отново опира до човек. Във всеки случай не е "здравословно" да се подтиска. Един разговор на тази тема с половинката, може да предотврати подобни изблици на ревност завбъдеще. Аз например съм говорил, с моята половинка на тази тема преди време, както и тя с мен. Сега след като знаем какво ни дразни един друг, гледаме да не го правим, не че преди сме го правили с умисъл де.

Комуникацията между двамата в една връзка е начина да се справите с ревността.

[granger]

Ревността показва един вид, че ти пука,че си загрижен за човека до себе си. Няма чак такъв непукист на земята,който да обича и да твърди, че не изпитва ревност, било то дори и малка.

Абсолютно съм съгласна Нямачовек ,който да не ревнува, не можете да ме убедите в обратното. Ако не го ревнувате,обичате ли го?! Ревността е нож с 2 остриета,хубаво е да я има в малки количества, стане ли вече сериозно отива към мания !

[kremen4eto]

Да, ок, ако обичаш, ревнуваш.

Ами онези връзки, които продължават някакви 2-3 месеца, че и по-малко и ревността пак е на лице? Тогава не е любов, а е само собственическо чувство? Защо?

[granger]

Да, ок, ако обичаш, ревнуваш.

Ами онези връзки, които продължават някакви 2-3 месеца, че и по-малко и ревността пак е на лице? Тогава не е любов, а е само собственическо чувство? Защо?

Много е субективно! Ако човек е влюбен,а мисля че и ти, и аз знаем какво е, в някаква степен, ще изпитваш ревност ,малка ,но я има. Ако е собственическо чувство не му даваш да се вижда с приятели, с колеги , с роднини ако щеш.Има разлика ,ако ревнуваш и имаш собственическо чувство,поне за мен са лееекинко разграничени!

[SisiStrange]

Комуникацията между двамата в една връзка е начина да се справите с ревността.

Абсолютно.
Много хора мислят, че като не показват, че ревнуват постъпват едва ли не благородно. Но истината е, че човек като не знае, че има някакъв проблем, няма как да се сети да престане да прави нещото, с което дразни. И накрая лека полека се навивате, навивате и малкия проблем избухва под формата на страшен скандал.
Много ми харесва като има някакъв проблем с някоя или с нещо да си му кажа, да ме изгледа изумено и да видя в тоя поглед, че се притеснявам напразно. И после вече няма проблеми. И той винаги може да разчита на мен, че ще реагирам адекватно, ако нещо него го дразни.
Ревността иначе е нещо съвсем нормално. Дори, когато имаш пълно доверие на някого, да гледаш, че му се натискат - дразни. Това е преди всичко неуважение към мен. Все едно някоя патка си вика: "Мда, той има гадже. Няква си... Мани я тая, не съществува, дай да нападам! " Доста обидно е като се замисли човек.

[ShtrudeL]

Не искам да ме разочаровате, за т'ва няма да ви чета.
Човек, който обича, не би трябвало да ревнува.
Защитническо държание може. Мило е. Хубаво е. Но ревността не е градивно чувство.

[Bozichko]

Аз не ревнувам. Или ако ревнувам то е до такава степен, че да покажа на човека, че ми пука за нея Ревността е една глупост, която хората си втълпяват. Ако си имате доверие, искате да сте заедно, то ревността няма място във връзката ви. Ако обаче някой от 2мата прави глупости, ревността само отежнява и допълва мъката и страданието, за това и не виждам смисъл от това проклето чувство. Ревността за мен е поредното внушение, което се създава с цел "да покажеш", че ти пука, а то става точно обратното. Ревността е за хора, които имат слабо самочувствие и ниска самооценка. Аз съм на принципа - ако тя ме обича, ще е с мен, ако не - да си търси друг, що трябва да си тровя аз нервите дали тя не ме изневерява, с кой ли излиза и разните такива глупости

[xBadxApple]

Аз ревнувам немного, и не го показвам често. Но от известно време насам съм по-директен човек като цяло и ако нещо не ми изнася - поставям го на масата.

Инак ревността не е толкова често от любов, колкото от споменатото по-горе собственическо чувство + его. По-егоцентричните хора в някои случаи ревнуват повече, мисля.

[Rebirthing]

И аз си ревнувам, ама ако ми изневери, ще го преживея. Но дойде ли прилива на ревност, нищо не може да го подтисне .

[GossipGirl89]

За себе си ще говоря:

Изпитвам ревност, когато ме е страх да не загубя човека до себе си. Понякога я изпитвам без видима причина, друг път си намирам поводи... Но всичко е на база страх и привързаност.
Ревността е полезна до тогава, докато не почнеш да прекаляваш с нея. Понякога е хубаво да показваш емоциите си, защото човека отсреща по това съди дали ти пука или не, но друг път е желателно да не го правиш... Зависи си от конкретната ситуация.
Понякога ревнуваш, не защото нямаш доверие, а както казах от страх да не загубиш човека до теб. Но има случаи, при които проявата на ревност си е точно липса на доверие. То всичко е индивидуално и според зависи конкретния човек и конкретната ситуация Като цяло се владея и се старая да не изпадам в някакви филми и да тормозя и задушавам човека до себе си. Но не отричам, че съм страшно мнителна и от най-малкото нещо мога да направя сценарии за филм...

[Josefinne]

Няма полезна ревност. Ако двама партньори си имат доверие , че се обичат, тогава ревността е в много малки количества и може въобще да не се изразява. Това е така, защото 1) единият партньор не създава поводи за ревност и 2) другият му има доверие.

[kremen4eto]

Комуникацията между двамата в една връзка е начина да се справите с ревността.

Абсолютно.
Много хора мислят, че като не показват, че ревнуват постъпват едва ли не благородно. Но истината е, че човек като не знае, че има някакъв проблем, няма как да се сети да престане да прави нещото, с което дразни. И накрая лека полека се навивате, навивате и малкия проблем избухва под формата на страшен скандал.
Много ми харесва като има някакъв проблем с някоя или с нещо да си му кажа, да ме изгледа изумено и да видя в тоя поглед, че се притеснявам напразно. И после вече няма проблеми. И той винаги може да разчита на мен, че ще реагирам адекватно, ако нещо него го дразни.
Ревността иначе е нещо съвсем нормално. Дори, когато имаш пълно доверие на някого, да гледаш, че му се натискат - дразни. Това е преди всичко неуважение към мен. Все едно някоя патка си вика: "Мда, той има гадже. Няква си... Мани я тая, не съществува, дай да нападам! " Доста обидно е като се замисли човек.

Но не винаги за въпросната ревност има причина. Аз например ревнувам приятеля си от една, с която е спал, но момичето реално нищо не прави. Тя просто ходи с един негов приятел и се виждаме честичко. Аз се побърквам като си говорят, колкото и рядко да се случва това. Да му казвам всеки път ли? Мисля, че проблемът си е мой, не общ, понеже той не ми дава никакви поводи - аз не мога да му забраня да се вижда с приятеля си или пък на нея да излиза със своя приятел ...