Джон Роналд Руел Толкин

[Vagabond]

Джон Роналд Руел Толкин е БОГ

Мястото на тази тема определено не е в Музика и ТВ. Преместено. Extremescream

[Nikolcheto24]

Добре ле разбрахме го.Ай млъкни са!!!

[Extremescream]

Аз признавам, че е невероятен писател, ма дай некво по-добро описание, баси.... Чак ми става обидно като видя 'ми мноу кефи' (едва ли не) за писател от този клас.

[Vagabond]

За мен е най-добрият писател.Автор на най-доброто и велико фентъзи правено някога. Бащата на фентъзито.Един от малкото,които са добри почти колкото него за мен са
Дейвид Едингс,Р.А. Салваторе ,Тери Брукс и Крис Паолини.
Не,че на някого му пука,де просто за е така !

[Extremescream]

Джон Роналд Руел Толкин (на английски: John Ronald Reuel Tolkien) е британски писател, смятан за основател на жанра фентъзи с романа си „Хобитът“ (The Hobbit) и неговото продължение трилогията „Властелинът на пръстените“ (The Lord of the Rings).

Доколкото е известно повечето предци на Толкин били занаятчии. Родът Толкин произхожда от областта Саксония, но живее в Англия от 18ти век и бързо се приобщава към английското общество.

Детство

Роден в Блумфонтейн, главен град на живописната Свободна провинция, Южна Африка, в семейството на Артър Руел Толкин и Мейбъл Съфилд, англичани. Баща му се преместил в Блумфонтейн заради получено повишение в банката, в която работил в Англия. Десетина месеца след сватбата на родителите му, на 3 януари 1892 г., се ражда малкият Джон Толкин, когото всички наричат на галено Роналд. След две години се ражда и брат му Хилъри Артър Руел Толкин.

На тригодишна възраст Джон заминава с майка си и брат си за Англия, в Бирмингам на гости на сестрата на Мейбъл. На 15 февруари същата година, баща му умира от инсулт. Майката, почти сама и с две деца в Бирмингам, намира малка къща в крайградското селце Сеърхол, където се установява. Тя се отдава на идеята да даде добро възпитание и образование на децата си. През юни 1900 г. Мейбъл и сестра ѝ, Мей Инкълдън, хвърлят в потрес роднините си, убедени баптисти, приемайки римокатолицизма. Така те скъсват отношенията си с тях.

През есента Джон Толкин се явява на изпит в училището „Кинг Едуард“ и е приет. В края на същата година семейството се мести в Моусли, за да бъдат по-близо до Бирмингам и училището. Скоро след това Мейбъл Толкин се премества в къща в Еджбастън в близост до Бирмингамската оратория и училището „Св. Филип“, където тя премества децата си поради финансови затруднения. През есента на идната година Джон Роналд получава стипендия от „Кинг Едуард“ и се завръща там, за да продължи обучението си.

На 14 ноември 1904, майка му умира след шестдневна диабетична кома. Роналд и брат му Хилари се преместват при леля им Беатрис Съфилд. Отец Франсис Ксавиер Морган, свещеник в Бирмингамската оратория, става техен настойник. Скоро отношенията на двете момчета с леля им се обтягат и отеца им помага да си намерят евтин пансион, където Роналд се запознава с красивата девойка Идит Мери Брат. С голям интерес Толкин попива знания за нови езици, участва в училищния отбор по ръгби. Поради това отец Морган не е очарован от появата на Идит, която е с три години по-голяма от него. Той обяснява на Роналд, че без стипендия не би могъл да завърши образованието си, а за тази цел трябва да се справи блестящо на приемните изпити в Оксфордския университет. Толкин обещава да прекрати връзката си с Идит до навършването на двадесет и една години.

Ранни години


В началото на 1908 г. Роналд и брат му се местят да живеят в общежитие зад църквата и Роналд започва първата си година в Оксфорд. Там скоро забелязват талантът му по отношение усвояването на нови езици. На 17 декември 1911 г. той получава и първата си награда в колежа Екзитър. През 1913 г., след навършване на пълнолетието си, той изпраща писмо до Идит с молба да се омъжи за него. Три години по-късно отец Морган благославя брака им. През същата година държи държавни изпити за степен бакалавър на хуманитарните науки. След две години получава първа степен за Английски език и литература. Същевременно е назначен в полка на Лангширските стрелци.

На 22 март 1916 г. той сключва брак с Идит Брат. Междувременно е избухнала Първата световна война. Три месеца след сватабата си, Толкин участва в настъплението при р. Сома като офицер( лейтенант)-свързочник в продължение на четири месеца. Скоро заболява тежко от тиф и се завръща в Англия. По това време Толкин вярва че някога Англия е била богата с множество легенди и предания, такива като скандинавските митове, ирландските саги и келтските епоси. Те обаче били изгубени след завладяването на Острова от норманите през 1066 година. Така страната остава „пропита” с келтската, но не и с англосаксонската митология и фолклор. Хрумва му мъглява идея за творба, която именува „Книга на изгубените предания“.

В Оксфорд

През 1917 г. се ражда и първият син на семейство Толкин — Джон. Година по-късно Роналд и Идит се преместват да живеят в Оксфорд. През 1919 г. той работи като помощник по списването на Оксфордски речник за две години. На следващата година се ражда и вторият му син – Майкъл. Междувременно Толкин вече е направил няколко по-забележими опита в областта на литературата с „Таласъмска крачка“ (1915) и „Веселите моряци“ (1920). През 1921 г. той се премества в Лийдс и започва работа като преподавател по английска литература. Година по-късно е издаден и „Речник на средноанглийски език“. През 1924 г. Роналд вече е професор в Лийдс и се ражда най-известния му син — Кристофър Толкин, бъдещ редактор на посмъртно издадените творби на своя баща и техен най-голям познавач.

През лятото на 1925 година той и жена му Идит, заедно със синовете си Джон (почти на осем години), Майкъл (почти на пет) и Кристофър (ненавършил една) заминават на почивка във Файли, градче на Йоркширския бряг, където и до днес ходят много туристи. Там наемат вила, построена върху скала, надвиснала над плажа и морето. По това време Майкъл бил болезнено привързан към мъничко оловно куче-играчка, което носел навсякъде със себе си. По време на една плажна разходка той се увлича в хвърлянето на камъчета във водата и за миг оставя кученцето на пясъка. На този фон мъничката петниста играчка изчезнала. Майкъл бил съкрушен. До вечерта и през целия следващ ден Толкин и малкия Джон търсили кученцето безрезултатно. За да успокои Майкъл давайки му разбираемо „обяснение“ за съдбата на любимата му играчка Роналд измислил приказка, в която живо кученце на име Роувър е превърнато в играчка от магьосник, впоследствие изгубено на плажа от момченце досущ като Майкъл, среща комичен „пясъчен вълшебник“ и преживява цял куп приключения на луната и в морето. Това е приказката известна днес като „Роувърандъм“. Тя не е създадена наведнъж. Много нейни части са допълвани през годините. Освен това тя е записана в писмен вариант години по-късно, а е публикувана за първи път едва през 1998 година под вещата редакция на Кристина Скъл и Уейн Г. Хамънд, които намират в текста ѝ препратки към различни източници — от норвежките саги до Едит Несбит, — както и първообраза на елементи от класическата Толкинова митология.

През април същата 1925 година Джон Р. Р. Толкин и Е. В. Гордън публикуват техният превод на „Сър Гауейн и Зеленият рицар”, а през октомври започва работа в Оксфорд, като преподавател по Англо-Саксонски. Преподава и в колежа „Пемброук” за следващите 24 години. 1926 г. не е особено продуктивна за Толкин, като се изключи статията му „Филология — общи творби” в „Годишник по Английски език и литература”. В тази година той се запознава с К. С. Луис. През следващите няколко години Роналд се отдава на преподавателската си работа. Заедно с приятелите си Луис, Чарлз Уилямс и Оуен Барфийлд, поставят началото на неформалния литературен кръг Инклинги.

След няколко години започва писането на епичния цикъл от митове и легенди за Средната земя, наречена „Силмарилион“. Всъщност Толкин започва да пише поеми, включени по-късно в същата книга, още по фронтовете на Първата Световна Война, но едва по-късно изгражда основната част от повествованието.


През 1929 г. се ражда дъщеря му Присила. Идеите на Толкин за неговата митология вече се развиват, но само в ума му. Около 1933 г. той за пръв път подхваща историята за едно малко същество наречено Билбо Торбинс и през 1936 г. завършва „Хобитът“ — първата му издадена книга, свързана със Средната земя. То е х

[crowberry]

Нямам против, че ги харесваш, но недей издивява. Започваш да ставаш смешен..

[Extremescream]

Колкото до другите автори: всеки си казва мнението, по мое мнение има къде-къде по-добри от Паолини, но не съм тръгнала да се правя на голяма работа по форума и да казвам 'ТОЙ Е БОГ!'
Grow up, всеки си има мнението, а ти се опитваш по доста селски начин да го наложиш, което за фен на Толкин (мое мнение) не е особено голяма проява на интелектуализъм.

[ledenakrasota]

Бил е изключителен ум. А колко езици е говорил и създал...

[Vagabond]

Ами аз не се изразих правилно Extremescream.На Крис първите две книги му бяха велики,но третата беше доста мудна и скучна.Силно начало силен край и 400 страници мъка и скука,но просто той също създаде свят подобен на "Средната земя" ,което много ми се понрави и хареса.Иначе няма спор,че има много по-способни от него автори.
Сега видях,че съм изпуснах един от другите ми любимци и добър приятел на Толкин,а именно професор Клайв Стейпълс Луйс.
Касандра Клеър също много уважавам.
А темата специално не беше за самият Джон Толкин,а само за мен и мнението ми за него

[Extremescream]

Само дето никой не го боли за мнението ти за него, вместо да досаждаш на съфорумниците ти какво мислиш ( само не разбрах защо занимаваш всички с твоите предпочитания по най-селския начин), можеше да пуснеш тема за Толкин и така да покажеш уважение пред него и творчеството му. Затова направих малката ти тема от вик за внимание в нещо, което наистина би могло да заинтригува останалите съфорумници.
Ама какво ли се пъна да обяснявам.

[Vagabond]

Точно така.Изобщо не говори с простосмъртни,като мен

[Extremescream]

Момченце, не се заяждай, че съм ти набрала.

[ludiqtzubar96]

Толкин е велик човек!Просто друг като него засега няма и едва ли ще има!

[eilhar]

Властелинът.. на.. Пръстените Хобит

Бду 2012 излиза филмът "Хобит" в две части

[Vagabond]

Толкин е БОГЪТ на фентъзито.Както и ВнП е Библията на фентъзито.
Няма Потъровци,няма Мотъровци.

[Vagabond]

Добре ле разбрахме го.Ай млъкни са!!!

[Chacho]

"Недовършени предания" е издадена от сина му Кристофър, ако не се лъжа. Всеки човек, които е имал досег до митологията на някой народ, ще намери паралела с тази книга.

Освен митологичните символики, има и куп религиозни такива в книгите му, тъй като той е бил силно вярващ католик. Един пример за това е Гандалф, който се завръща като белият магьосник и си служи със силата на думите, а не на магията, за да изцери злото от Теоден. Елементът с възраждането и идеята за въздържане от насилие имат силно присъствие в християнството.

ledenakrasota спомена за създадените езици.

Не на последно място е изумителна навързаността на събитията в творбите му, хронологичната точност и най-вече обемът на литературата за Средната земя.

[Zorin]

Какъв е сега тоя грозен спор в темата за Толкин?
Всички в жанра може да са добри, може да са недостижими (аз лично супер много обожавам Дъглас Адамс и Сергей Лукяненко, не че нещо!), но Толкин е бащата и е ... ами, гениален ще му е малко. Обичам Толкин. Една от първите "сериозни" книги, която ми подариха, беше Властелинът. Бях трети клас. Почти три месеца съм стояла будна над тази книга, докато не я изчетох до коричка, дори и приложенията, дето почти никой от хората, които познавам, не ги е чел. ;D

[ledenakrasota]

Толкин е бащата на фентъзито. Няма какво да се обяснявате. На нашите години е бил професор, знаещ и преподаващ доста езици.


Намерете някоя статия за жена му. Тя е била неговото вдъхновение.