Приятелят ми пуши трева по няколко пъти на ден и се е докарвал до състояния,където кара полузаспал,не може да говори логично и му е зле,но е присрастен,защото няма и ден ,в който да не откаже трева.
И след като нещо му се случи дори и минимално изнервяне се чува "трябва ми трева",няма как да не го определя на пристрастяване.
Имало е моменти заради едната поста да ме оставя в нас,което ме навежда на мисълта,че тревата е на една идея повече отношенията ни.
И все си мисля,че не се отказва толкова лесно,колкото всеки .
претендира,като видиш как за всяка нерва и ще ти се пуши,дотолкова да си загубил вродения ти инстинкт да се успокоиш нормално,без стимуланти.
И колкото и да ми повтаря,че ще я намали/откаже заради мен,аз не го вярвам.