Здравейте. Аз съм момче 12ти клас и имам изключително големи проблеми с това да реша какво искам да правя след като завърша. От поне година някъде го мисля, но все стигам до извода, че не знам с какво искам да се занимавам. Принципно в момента съм се ориентирал към икономика, но не защото искам да уча това а, защото нямам алтернатива и всички ми обясняват, че там имало много пари. Само че моят проблем е, че искам да харесвам работата си. Не искам да се занимавам с нещо, което не понасям а географията, с която трябва да кандидатствам е отвратителна а и самата икономика както вече споменах не ме радва много. Просто не мога да разбера в мен ли е проблема? Като цяло не ми допада чиновническата работа а нямам данни за артист... Не мога да пея, да танцувам, не мисля, че ставам и за актьор. Най-лошото е, че колкото и да си мислиш, че си си направил плановете накрая осъзнаваш, че не е така. В смисъл. Бях го решил до вчера докато не се срещнах с учителя, който ще ме готви по география. Точно той ми уби илюзията, че няма да уча това, което мразя. Почнах да се замислям дали има смисъл да уча нещо, което не понасям за да уча нещо, което не знам дали искам да уча а сега съм почти 100% убеден, че икономиката не е за мен. Просто мен тези неща не ме интересуват, как очаквам да се занимавам с тях като професия?
Наскоро се консултирах с един приятел. Той ми отговори, че щял да става зъболекар. Когато го попитах дали е сигурен, че иска да бърка в устите на непознати, отговорът му беше "Емии парите са добри..."
Не знам. Само аз ли, мисля че това, което работиш трябва да ти харесва? Всички явно гледат само парите, но какво ще правиш, когато поработиш 2 години и вече до такава степен намразиш работата си, че дори спреш да я вършиш правилно... Не искам да ставам като държавните служителки в МВРто, които те гледат на криво и си изкарват яда от провала в живота си на мен...