Така,знам,че на поечето едва ли ще им се понрави историята,но аз просто искам да си излея душата на някого.Тийнейджърка,16 годишна,малък град.Любовта.. не върви.Писна ми да излизам и всички да говорят кой с кого ходи,те с кой са тръгнали и т.н.Не им се ядосвам на тях,защото както се казва 'като се обичат,да се вземат',а се ядосвам на себе си,че просто... не знам,на мен ми се вижда ненормално да съм на 16 и положението да е такова.В компанията ми няма момчета,от училище никой не ме гледа с други очи,с който искам да ме гледа.. И общо взето,ако харесам някого,то винаги ще е несподелено.Адски несигурна съм.Не мога да кажа,че имам и кой знае какво самочувствие.Несигурна съм за външния си вид и това ме притеснява.Сега ще кажете-промени се.Ами,да,но не е толкова лесно да се направи,отколкото да се каже.И второ-ако се променям,то нека е за себе си,а не за другите.И... някак.. страдам от това,че просто никое момче не изпитва интерес към мен.Не ме приемат за такава..Тъпо ми е когато излезна навън,приятелите ми да говорят на тази тема,което е напълно нормално.. и всеки да има нещо,което да сподели,а аз винаги да казвам едно и също.
Не се смятам за повече от другит,но,Господи,някои момчета харесват такива момичета,които виждам,че са просто по-плиткоумни,по-лигави и още не знам какви от мен.
На 16 съм,мамка му,искам да изпитам какво е да си влюбен и да е споделено.Да имам пеперуди в корема,да съм привързана към някого.Да обичам..
Не знам какъв съвет да искам,просто.. реших да споделя.