Преди една година и 2 месеца се запознах с едно момче, което много ми допадна...само дето му нямах доверие! Той непрекъснато ми разказваше някакви небивалици за живота си, за семейството си...Аз обаче понеже съм много наивен човек му повярвах, докато той не почна да се оплита в лъжите си....Проблема беше, че въпреки всичко това на него му пукаше за мен..личеше си от държанието му, от вниманието му... За мен той също стана много важен! През тази една година на няколко пъти бяхме на крачка от това да тръгнем, но мен все нещо ме спираше...Той смени поне 4 момиче в този период, но не спря да ме сваля и да ми обяснява колко ме обича..как иска да е с мен.... и така една година... Истината е, че аз също си го обичах! Приятелките ми ми казваха как не е за мен.. как бил уижасен и тн само че аз си знаех, че какъвто и да е той винаги е бил до мен! Преди седмица разбрах, че след един купон е тръгнал с няква дето дори не я познавал преди да се забият...Бях шокирана! Веднага му писах и просто в момента на афект му казах всичко...Казах му, че знам за лъжите му, започнах да го обиждам...Той пък взе, че си призна...;х Аз избухнах още повече! Почнах да му викам как може при положение, че ми обяснява как ме харесва..как ме обича и прочие да тръгва с няква дето дори не познава...а той почна да ми се извинява, да иска да почнем отначало. Е тва вече беше прекалено..избеснях! Казах му, че не искамд а го виждам повече, да с емахне от живота и с неговите лъжи и да ме остави на мира! Казах му , че е тъпак и че го мразя!Ето, че вече една седмица не съм го чувала..ужасно ми е тегаво ;( Ще се побъркам..чудя се дали да не му се извиня..само едно извинявай...Знам, че темата е супер тъпа, ама просто не знам какво да правя! Много ми е гадно, нямам желание за нищо...непрекъснато мисля как го обидих и нараних (не че той не ми причини съшщото..) Вие какво бихте ми препоръчали? Моля ви без коментари от сорта на "сама си си виновна" и тн.
Благодаря ви за отделеното време!