Не е за вярване колко много неща могат да се случат за нищожен период от време.

Радвам се, че той успя да ме накара да остана. Радвам се, че полага усилия да ме задържи.
Безкрайно тъжна съм, за това че не мога да му помогна с нищо в такъв труден за него период. Ужасяващо трудно ми е да го гледам толкова унил и... да усещам "онази" тъга в гласа му.
Мразя когато съм безсилна...

Натъжава ме и Сашо. Не искам да го губя като приятел, страшно много свикнах с него. Но трябва. Яд ме е, че се получава така...