просто заебах всички. толкова много хора са ме натоварвали и съм ги търпяла без да ги харесвам истински... край! оставям си само няколко близки приятели, а лепките малко по малко започват да виждат истинската ми страна и да се попарват без да знаят откъде им е дошло. и ми е леко на душата.
разочароват ме постоянно и ме вкарват в някакви глупави филми... но вече претръпнах и взе да ми става все едно, само им се смея.
искам да съм по-празна отвътре, да не ми пука, да не се надявам, да не очаквам, да не ми трепва сърчицето, когато видя възможност за някакво щастие. и не ми е трудно да изпадна в такова състояние, но тогава започвам да се чувствам суха и сякаш нищо няма смисъл.
в момента искам само да се наспя, но имам да уча, а и... чакам един човек да ми пише.