ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 20

[ThroughStruggle]

Оф, чувствам се ужасно. Задушавам се от града, от хората около мен, от темите, които съм принудена да обсъждам. Задушавам се от уроците си по английски, от изпитът, който предстои, от главната улица на града ми и от коледната украса. Не издържам, искам нещо да се промени, нещо да стане. Търся си причини да се карам с хората, за да ми е интересно. Искам да се напия някъде, да се самозабравя, да правя глупости. Да се запозная с нови хора, да захвърля някъде старите и да ги забравя.

Вчера се чувствах толкова добре, а днес просто ми се гади. И не е моментно, ами е началото на един нов период. Супер, няма що.

Не мога да трая майка ми, не мога да я гледам, искам да се разкара от живота ми, досега крещях в несвяст, чак главата ме заболя от напъване. Искам да се махна.

Липсва ми истинското мъжко присъствие - не физическо, а ментално. Липсва ми стъпил здраво на земята човек, който знае какво иска от живота, с когото мога да говоря за раждането, смъртта и краха на човешкия род. Човек, който ми отваря вратите, който има кола, с която можем да ходим където си поискаме през уикендите и да забравяме скучното сиво ежедневие, да се радваме на факта, че можем да бъдем заедно във всеки един смисъл. Липсва ми човек, който е задълбочен, който е избухлив, емоционален, с когото мога да се карам, дори да се бия. С когото да се сдобряваме с бурен секс и да се караме отново на сутринта. Но любовта ни да е безгранична.

Ех, мечти.

[stylo]

Оф, чувствам се ужасно. Задушавам се от града, от хората около мен, от темите, които съм принудена да обсъждам. Задушавам се от уроците си по английски, от изпитът, който предстои, от главната улица на града ми и от коледната украса. Не издържам, искам нещо да се промени, нещо да стане. Търся си причини да се карам с хората, за да ми е интересно. Искам да се напия някъде, да се самозабравя, да правя глупости. Да се запозная с нови хора, да захвърля някъде старите и да ги забравя.

Вчера се чувствах толкова добре, а днес просто ми се гади. И не е моментно, ами е началото на един нов период. Супер, няма що.

Не мога да трая майка ми, не мога да я гледам, искам да се разкара от живота ми, досега крещях в несвяст, чак главата ме заболя от напъване. Искам да се махна.

Липсва ми истинското мъжко присъствие - не физическо, а ментално. Липсва ми стъпил здраво на земята човек, който знае какво иска от живота, с когото мога да говоря за раждането, смъртта и краха на човешкия род. Човек, който ми отваря вратите, който има кола, с която можем да ходим където си поискаме през уикендите и да забравяме скучното сиво ежедневие, да се радваме на факта, че можем да бъдем заедно във всеки един смисъл. Липсва ми човек, който е задълбочен, който е избухлив, емоционален, с когото мога да се карам, дори да се бия. С когото да се сдобряваме с бурен секс и да се караме отново на сутринта. Но любовта ни да е безгранична.

Ех, мечти.

++++ съгласна до последната дума..сякаш е копирано от моите мисли. абсолютно същите емоции,същите чувства,същите желания. и аз силно се надявам на тази дългоочаквана промяна..ах,дано...

[DisappointedDreamer]

Оф, чувствам се ужасно. Задушавам се от града, от хората около мен, от темите, които съм принудена да обсъждам. Задушавам се от уроците си по английски, от изпитът, който предстои, от главната улица на града ми и от коледната украса. Не издържам, искам нещо да се промени, нещо да стане. Търся си причини да се карам с хората, за да ми е интересно. Искам да се напия някъде, да се самозабравя, да правя глупости. Да се запозная с нови хора, да захвърля някъде старите и да ги забравя.

Вчера се чувствах толкова добре, а днес просто ми се гади. И не е моментно, ами е началото на един нов период. Супер, няма що.

Не мога да трая майка ми, не мога да я гледам, искам да се разкара от живота ми, досега крещях в несвяст, чак главата ме заболя от напъване. Искам да се махна.

Липсва ми истинското мъжко присъствие - не физическо, а ментално. Липсва ми стъпил здраво на земята човек, който знае какво иска от живота, с когото мога да говоря за раждането, смъртта и краха на човешкия род. Човек, който ми отваря вратите, който има кола, с която можем да ходим където си поискаме през уикендите и да забравяме скучното сиво ежедневие, да се радваме на факта, че можем да бъдем заедно във всеки един смисъл. Липсва ми човек, който е задълбочен, който е избухлив, емоционален, с когото мога да се карам, дори да се бия. С когото да се сдобряваме с бурен секс и да се караме отново на сутринта. Но любовта ни да е безгранична.

Ех, мечти.

До болка познато - Всяка една дума, описва как се чуствам.