Пръстът ми се обърна моШно и въпреки, че уж ми го наместваха и масажираха, усещам как утре ще е мораво-лилаво-виолетово-синкаво-зелен. Пулсира страховито и имам чувството, че ще се пръсне при всяко по-рязко замахване/мърдане на ръката, ебати. Якото от цялата работа е, че ако това се случи, поне ще имам извинение да си вися в нас и да мързелувам.

Цитирай Първоначално написано от PinkPan7her Виж мнението
съжалявам, че ми се развалиха плановете, щеше да е готина екскурзийка, ама шанс.
думи нямам. ама аз пак си намерих вратичка и февруари месец изчезвам.

Инак напоследък ми е объркано. Във всичко друго сложих ред, само в личния ми живот не успях и продължава да е все същият хаос, като преди. Сигурно ПМС-то ме тресе, сигурно съм натровена от всеобщата пропаганда "Прекарайте Коледа с любим човек", обаче всеки втори ми прилича на него. Направо не ми се вярва, че пиша такава боза, ама имаше най-прекрасните, дълбоки и пронизващи очи на света и сигурно докато не се появи друг такъв, който да мине през мен и после да се събирам месеци наред, няма да ми мине напълно. Надявам се да го надрасна, да го преживея, ама осъзнавам, че всъщност трябва да надрасна и да преодолея себе си, което е по-сложното. Избирателен мазохизъм е тва, явно още не съм готова да отворя нова страница и да допусна някой друг до себе си.