"Не говоря и не слушам вече, лека вечер - и си тръгвам."
Би трябвало да съм вбесена, да съм разочарована, изненадана дори, ама... шанс. Толкова са предвидими, че няма накъде повече. Нямам желание да реагирам даже, безразлично ми е донемайкъде.