Значи незнам как да почна.Има някой моменти ,които дори и в момента на големи години ме карат да плача въпреки ,че съм на 18 и е минало отдавна.Става въпрос ,че въпреки вече тази възраст моите родители ми нямат никакво доверие,въобще не ми даваш да решавам за себе си и изобщо каквито и да са решения.
Ще дам един пресен пример от вчера.Разбираме се с приятели от моя клас да отидем този петък да се забавляваме в дискотеката.Родителите ми ги познават тези момчета тъй ,че това ,че не ме пускат не е оправдание.А и на всичкото отгоре моята приятелка също ЩЕШЕ да идва с мене.И какво става.Като един примерен син разбира се изчаках майка ми и баща ми да се приберат от работа,да си починат,да се наядем и т.н.Весел отивам при тях и им споделям за искам за първи път от 3 месеца насам да посетя дискотека с приятели.И тук се започват масовите филми
"Ти добре ли си...ще вземат да те набият тама "
"Има много наркомани"
И в продължение на 10мин ми започват да ми обясняват какви ли не отвратителни и ужасни неща един вид посетя ли дискотеката това ще е последния ми ден от живота .И аз вече пробледнял от срам,незнаещ къде се намирам прекланям глава и почти заплакал от това ,че няма да мога да бъда с приятелите си и МОЯТА ПРИЯТЕЛКА (на която изобщо незнам как да и го споделя това нещо) седят и двамата и майка ми и баща ми се СМЕЯТ.Направо се пукат от смях ,че ги моля да ме пуснат на дискотека.

Друг пример.Излизам навън с приятели да се позабавляваме и викам на баща ми дали ще може да ми даде някакви пари.И той естествено ме пита колко и аз му викам "Ще може ли поне 1лв" разбира се с цел да ми даде 2 или 3лв.Така ми се скара ,че му искам "ТОЛКВОА МНОГО ПАРИ" ,че оттогава почти вече не им искам пари.Буквално ви казвам ужасно много ме е страх да искам от родителите си пари вече като излизам за да не ми се скарат или нещо подобно.


И ето една история от това лято която направо съжалявам ,че изобщо я направих.За първи път в живота ми отивам на лагер с училището на море!Искам да поддчертая ,че за първи път в живота ми изобщо излизам от града на почивка без мойте родители.Прекарах там невероятни 7 ДЕНА.Невероятни купони и т.нРазбира се не съм правил някакви маргарии,да се напивам или нещо подобно .Напротив даже бях много примерен.Върнах се.Майка ми не ми говореше 3 седмици.Баща ми се караше ,че майка ми постоянно му мрънкала защо са ме пуснали на МОре САМО МЕН И ,ЧЕ АЗ СЪМ ВИНОВЕН ,че не са отишли и те на море.
АБСОЛЮТНО ВСЕКИ ДЕН ми го набиват в главата.ЧЕ АЗ СЪМ ВИНОВЕН И ,ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЧУВСТВАМ УЖАСНО ЗАДЕТО СА ПУСНАЛИ СИНА СИ ЗА 1-ВИ ПЪТ НА ПОЧИВКА ,А НЕ СА ОТИШЛИ ТЕ НА МОРЕ.Всеки ден ми го натякват и то от тази весела почивка вече не ми остана и един спомен.Направо искам да я забравя ,а си прекарах толкова хубаво .Карат ми се постоянно и ми го натякват "а ти беше на море нали??,а ние не бяхме така ,че недей да искаш много".

Винаги съм ги слушал!ВИНАГИ!
Отличен ученик съм и нямам никакви проблеми!Поведението също ми е добро!
Никога не съм бягал от нас и никога не съм разочаровал родителите ми.
Но според вас заслужавам ли такова отношение?Какво да направя за да ме разберат?Не издържам.На 18 години момче плаче от мъка от това ,че родителите му се смеят на него защото действително аз нищо не мога да направя.Аз само питам те или ми викат "абе махай ми се от главата" или ми се смеят ужасно което много ме удря в сърцето.

А пък като малък колко съм плакал.Всички мои приятели излизаха с колелелата и съответно и аз.И ходиха да карат на една гребна база която се намира на около 200м от нас обаче мен не ме пускаха.Крил съм се зад блоковете и наистина там съм плакал с часове .Но просто имах невероятни приятели ,които ме разбираха и се връщаха заради мен ;( просто като се сетя отново ме избива на тъжни емоции.
Дали съм емоционален?
Да емоционален съм.Но просто разберете ме ,че се чувствам ужасно.Имам си приятелка на която като и обясня сигурно за моите родители и тя ще ми се изсмее и ще си помисли ,че я бъзикам.Също много пъти ми се е случвало като искам да отида на кино с приятел (примерно за 2-ри път в годината)да не ми дават пари защото скоро съм бил ходил,а това не е така и се е случвало моя приятел да ми плаща билета само и единствено да съм с него и да му правя компания ;(.А аз съм плакал от това ,че съм се чувствал напълно безпомощен в такива ситуации.Просто незнам какво да правя ;(