Прибирах се с нашите от София от сватба и принципно трябваше да си ходя с по-ранен влак,но тъй като се успах си тръгнахме с последния .. и отиваме на гарата,а аз тъкмо в този момент се бях ядосала на нашите за нещо и точно в същия момент ми се усмихва чаровно едно супер симпатично момче,тази усмивка ме накара да забравя за какво бях сърдита и да ме завладее за дни напред...тайничко се надявах да сме в един влак,кой знае може да се заговорим и да завържем някакво приятелство...но нещата станаха донякъде,паднахме се така с него,че бяхме в съседни купета и двамата седяхме навън,но никой нищо не казваше на другия,само разни погледи и до тук..оказа се че и той е към градът от който съм,макар че доста се учудих тъй като никога преди не съм го виждала и не очаквах да слезе ..вече бяхме на спирката с такситата,той с техните взе си такси,аз с нашите и си казах 'това беше ..,никога повече няма да го видя..' и така 1 седмица горе долу се чудя как да го намеря,мечтая си да го засека някъде по града,но не не се случва..и една вечер бях с един приятел,трябвало да ходи на някакъв купон и да ме вземе с него и кой ли беше там-ТОЙ -момчето от влака..когато се видяхме,нито той,нито аз не можехме да повярваме .. той скочи прегърна ме и ми каза: "Не вярвах,че някога ще те видя отново!!",но живее в Германия (всичко беше определено)..и така на следващия ден излезнахме ..и този месец в който беше във България бяхме заедно ... хубави спомени пазя.. до последния ден си ходехме и до сега си поддържаме супер приятелски отношения...