Моя си мечтае за дете-момченце с неговата фамилия , което да възпитава като едно морално и интелигентно дете, абе негово копие, да е як пич , да е умен и бла бла бла бла...

Сега , моля ви се , ама ви е лесно да се сетите това как аз ще го позволя. Само на сила и през трупа ми .

Аз пък искам да живея сама, да имам момиче, което да не бъде възпитавано като другите, защото стереотипа не ми харесва.


Ама въпреки всичко сме заедно с човека, той преди малко , след като се скарахме ( за дето от 10 пъти дето кихнах, не си сложих ръката на устата всеки път, аз му обясних , че се старая, ама понякога не реагирам бързо, та се стигна до там, че никога не давам дума да ми се каже , теглих му майната , че си отивам , защото не ми е никакъв да ми казва какво да правя, той ми каза , че съм дете, аз му казах , че няма право да ми говори така, защото той на моите години не е бил по-зрял от мен , като е пушел трева и пиел, но той ми каза, че е бил по-зрял, а мама му мръсна, преподавам му , преподавах му в курсове по мрежи , но не, аз съм дете, защото съм се инатяла и съм казвала- никой няма да ми казва какво да правя , ама имам право , защото сама си изкарвам пари и сама се гледам, но според него ината ми е детски , а той би зрял на моите години , защото чувал какво му говорят другите хора , а аз му казах, че за дето ги слуша е на тва дередже, той се зачуди на кво дередже, щото си мисли , че е прекрасен и невероятен , ама не е , аз съм по-яка) , нещо се разплаках ( тежко пмс) и после се гушкахме , и ми каза за кой ли път, че иска да е с мен даже и в близките 10 години ( защото аз почнах да откачам и да си събирам нещата , почнах да тегля майни наляво-надясно).



Та.
Повярвай ми , животът е прекрасен, не мислете за бъдещето, не знаете какво ще се случи .