Дефиниция за морал няма да дам, но според мен той служи на една част от управляващите за налагане на определени модели на поведение. Преходът в България се превърна в трета национална катастрофа, а ние сега живеем в развалини. Естествено, моралът или изобщо ценностната ни система в сегашния период да е на западащо ниво. Ние младите подражаваме например на определени певци, мечтаем да си купим скъпа кола, да сме малки или големи бизнесмени. За да постигнем този идеал, за който си мечтаем, ценностната ни система придобива различни измерения. Познавам момичета, които на пръв поглед изглеждат дълбоко-морални, спали са с един или двама през живота си, но в същото време търсят мъже с по-висок социален статус, за да живеят по-добре и ако може да не работят, тоест използват моралът като някаква разменна монета. Приемливо ще е да се намират в свой офис, да раздават папки и документация по цял ден, ще реализират своя идеал на съществуването си. А това се постига като изучиш в някой частен колеж специалност бизнес администрация да речем. Изобщо ние младите се стремим да завършим своето висше образование с ясната цел в бъдеще - да получаваме по-високи доходи и ако може да не полагаме свръхусилия, но ако полагаме, трябва съответно трудът да ни е високоплатен. Това е дълбоко погрешно. Определението за морал би следвало да е - да се угояваме, колкото се може повече, дори и при необходимост да си показваме задните части. За това определение не обвинявам младите хора, те просто възприемат стериотипите на поведение, виновни са тези, които ги поставят.
А за съвестта мисля, че тя е вътрешно ни усещане за извършването на редни или нередни неща. При извършването на нередности, които не съотвестват на ценностната ни система, дори и без никой да знае, вътрешно се появява някакъв дисконфорт, този дисконфорт отшумява след всяка следваща извършена нередност и след време започва да не ни пука.